Успя да го издебне! Замахна с все сила, точно когато противникът беше с гръб към него. Чудесна възможност не само да го улучи, но и да го прониже!
Но в това време се случи нещо ужасно. Някой предупредително извика към чужденеца, който светкавично отстъпи встрани и сабята на Блар срещна тялото на Мак Кугън!
Дишането на Блар спря, а тълпата наоколо, която явно не одобряваше неговата намеса, заплашително замълча.
Наял изпусна оръжието си, израненото му тяло потрепери още няколко мига и се смъкна на земята, когато Блар изтегли сабята си от него.
Без да помисли за собствената си безопасност, Блар захвърли оръжието и коленичи до началника си. Наведе глава на гърдите му и с надежда се вслуша в биенето на сърцето му.
За най-голям негов ужас то беше спряло!
Прииска му се да се разплаче! Да зарови лице в неподвижното тяло на Наял и да се разхълца като дете. Успя все пак да се въздържи и да не постъпи толкова срамно. Достатъчно беше и това, че извърши такова ужасно дело! Нямаше да унижава себе си и честта на кралската войска с проявата на подобна слабост.
Позволи си само да изръмжи с нисък глас, изпълнен с отчаяние. След това отново хвана сабята си и се изправи с намерение да потърси врага, който бе станал причина за това нещастие!
Не му се наложи дълго да се оглежда. Мъжът в бяло стоеше неподвижно, с готово оръжие в ръка.
— Приготви се да се сражаваш с мен — предложи Блар и размаха острието заплашително. — Смъртта на моя началник не бива да остане ненаказана!
Не успя обаче да нападне. Някой изви ръката му отзад и след малко няколко човека от тълпата го хванаха и го държаха здраво.
— Стига толкова, братко — прошепна на ухото му Лон. — Защото ти искаш да се биеш не с чужденец, а с човек от твоя род! От клана на Ейли.
Блар се опита да се откъсне от многото ръце, които го възпираха.
— Но това е водачът на норвежците — процеди през зъби. — Чудесно зная кой е този мръсник и наистина искам да го видя мъртъв!
— Да, но ние го искаме жив — възрази Лон. — И аз, и Мира, и Киарда. Повечето от нас искат той да живее. Послушай ме, Блар! Моля те! Ти току-що промуши собствения си началник. Кралят едва ли би могъл да ти прости това, макар че ти не го искаше. При това хората ти не са тук, за да потвърдят твоята невинност. Нито един от тях, защото ги изпрати в подземията. Така че ако желаеш Негово величество изобщо да не научи за станалото и след време да заемеш достойно мястото на Мак Кугън, приеми нашите уверения, че ще запазим в тайна всичко, при условие че веднага се укротиш!
Блар изстена измъчено, бе започнал да си дава сметка колко вярно беше казаното от брат му.
— Да, но как… как бих могъл да обясня неговата смърт?
— Може би… че е загинал от ръцете на случаен разбойник, който е бил хванат от племето и за отмъщение е бил изгорен тази вечер на жертвените клади… — добави Лон с колебание. — Мога само да те уверя, че тук не присъства човек, който да отрече каквато и история да решиш да разкажеш пред Негово величество. Прав ли съм? — попита той и се огледа наоколо.
Разбира се, че беше прав. Въпросът му срещна одобрение и множество възгласи „да“, и нито един глас не се възпротиви.
— Добре — съгласи се и Блар след няколко мига, прекарани в мрачни размишления.
Щяха да са му нужни дълги часове да се съвземе от преживяната трагедия. И дни — за да събере достатъчно смелост и се нагърби с командването на армията.
Но с течение на времето самият той щеше почти да повярва в историята, съчинена от брат му. И в интерес на запазването на мира, не само участниците в събитията от тази съдбовна нощ, но и всички останали щяха да приемат неговото водачество.
Епилог
Брандър не беше прав, когато мислеше, че от монасите на Лон няма да има никаква полза. Застанали при външните изходи на подземните тунели, те не само помогнаха на Рурик и Ланг да се измъкнат и да стигнат до кораба на викингите, но се изхитриха да затворят след излизането им изходите на тунелите с големи камъни точно под носа на преследвачите.
През това време Мира и Брандър решиха да разкрият кои са и да обявят женитбата си.
Родителите на Мира бяха на седмото небе от радост, че дъщеря им е върната жива и здрава от викинга, и не се възпротивиха на тяхната женитба — особено пък след като Мак Кугън вече го нямаше, за да претендира за ръката й.
Венчавката стана след една седмица в един от обществените домове в крепостта. Малко по-късно отец Лон обяви намерението си да се откаже от духовния сан и да се ожени за Астрид, сестрата на Брандър.
Макар че през годините се бе привързал към манастира, увлечението му към жената викинг беше още по-силно; затова той реши, че това е най-разумната стъпка от негова страна.