Видът му стана мрачен.
— Вярно е. Може би трябваше да излъжа, когато Киарда ме попита снощи, но не го направих, и сега знаеш истината… Но това бе много отдавна, Мира — добави той и я погледна съвсем искрено. — Всъщност тогава бях само момче и правех това, което мислех, че другите очакват от мен. Като пораснах по-голям, спах с едно норско момиче. Когато използвах тези действия, за да правя любов, разбрах, че те са съкровени и не бива да се прилагат за нищо друго. Оттогава престанах да изнасилвам вашите слаби и изплашени жени.
Защо е било необходимо това, прииска й се да изкрещи. Как е могъл да си помисли, че пленничките му изобщо няма да го пожелаят с това лице на принц и очи с цвят на скъпоценни камъни? Тя веднага разбра обаче, че бе най-добре да не огласява тези мисли, защото те бяха много недалновидни. Истината бе, че тя бе видяла само добро от него. С изключение на няколкото объркващи мига в началото, когато я бе хванал, той винаги се бе отнасял към нея със симпатия и затова тя го преценяваше от съвсем друга гледна точка, а не като негова жертва.
— Знаеш ли, Мира — отново започна той, като сведе поглед, пълен с разкаяние. — На един мъж му е необходимо много по-голямо изкуство, за да спечели една жена, отколкото просто да я грабне. — Той подчерта смисъла на думите, като преглътна тежко. В този момент Мира осъзна, че при всичките наситени с чувства обстоятелства, когато са били заедно, дори когато въведоха Брандър невъоръжен във форта, той никога не бе показвал такава уязвимост.
— Ако едно момиче няма избор в такъв един случай — продължи той, — то е лишено от правото да отхвърли мъжа, който би го поискал. И тогава всичко е по-лесно. Просто вземаш това, което искаш, а не преживяваш болката, че не ти е било предложено. Мисля, че ме разбираш.
— Да — отговори Мира с нотка на възмущение. — Винаги е по-лесно да откраднеш нещо, отколкото да се постараеш да го заслужиш.
— О, но аз не желая повече да крада — каза той, като се обърна с лице към нея, и по неподвижните му като на статуя черти тя разбра, че е съвсем искрен. Това бе повече от очевидно. Но тя не бе сигурна какво точно искаше той в момента. Истинска любов с ирландско момиче като нея или ерска земя и право за се засели във вечен мир, като се ожени за такова момиче?
— Любовта е много по-сладка, когато е желана — продължи той.
Като чу тези думи, макар че се опита да не им обръща внимание, Мира почувства как в нея се надига топла вълна, която се разля по цялото й тяло и достигна до слабините й. Независимо от това тя остана скептично настроена. Ако и когато те се вричаха в любов, тя искаше да вярва, че тази любов е истинска, а не зад клетвите му да прозира един обикновен стремеж към политическа изгода. Затова не можа да се въздържи и го погледна изпитателно.
— Да не би да искаш ръката ми, Брандър?
Той остана изненадан от нейната прямота. Нещо повече, възхити й се и за да не се усмихне, прехапа устни.
— Само ако кажеш „да“, мое прекрасно момиче. Наистина имам основание да се надявам, тъй като снощи при Киарда ти се опита да ми спасиш живота, като изложи на опасност своя… Никой досега не е поемал такъв риск заради мен — добави той с явно обожание.
Мира така се трогна от тези думи, че трябваше да сведе поглед, преди да отговори. Когато вдигна глава и отвори уста да проговори, той постави пръст върху устните й.
— Шшт — прошепна той, като се обърна на запад. — Коне! Не чуваш ли? Идват някакви конници.
Мира се обърна и също се заслуша. Но даже и без да напряга слуха си, изведнъж усети под краката си силен тътен. Той бе прав, това бяха коне. Сякаш към тях галопираха десетки конници.
— О, Света Богородице! Не! Само не армията! Как е възможно! Освен хората от нашето племе само брат Лон знаеше за вас.
Брандър скочи на крака и се наведе да й помогне.
— Бързо! Връщай се в укреплението! Трябва да слизам, за да предупредя хората си.
— Не! Нека да остана, моля те! Ако това са Мак Куган и войниците му, може да ги убедя да проявят милост.
— Не, скъпа моя! Този път нямаш насреща си един обикновен нож на една стара жена. Това е сила, която може да смаже всички ни. Затова сега се прибирай в безопасност, както трябва да направя и аз — отново й нареди той и я завъртя с лице към форта.
— Не! Ще остана, Брандър — отново настоя тя и обви с ръце кръста му в мълчаливо отчаяние. — Оставам с теб. Дори и в смъртта.
Той се засмя тихо и с разбиране.
— О, нямам намерение да умирам, сладка моя. Просто направи каквото ти казвам, моля те, за да не се тревожа за теб по време на битката, която може да последва. Ще се върна при теб, когато всичко отмине, заклевам се.