— Точно така изглежда — отговори Рурик и се изправи с мрачна решителност, сякаш се канеше да се хвърли зад борда. — Ще трябва да се върна за нея. Не можем просто да им я оставим.
— Нито пък тях на нея — отговори Ланг, като се засмя горчиво и посочи към Астрид, която дотолкова се бе увлякла, че в момента размахваше меча си пред един от войниците. Ланг се изправи и свали обувките си, за да скочи от лодката.
Брандър искаше да ги спре. Той се почувства задължен да им изтъкне очевидното — по всяка вероятност Астрид бе вече загубена, като се вземеше предвид броят на ирландските войници, които се трупаха около нея. Рурик и Ланг щеше да ги постигне същата участ, ако се опитат да я спасяват. Той искаше да им заповяда да останат на лодката. И въпреки това знаеше, че норският принцип за семейна вярност нямаше да им позволи това.
Астрид, независимо че видът и поведението й говореха за друго, бе само едно момиче, тяхната малка сестра, и в момента се нуждаеше от помощта им. Ясно беше, че Брандър не е в състояние да плува, за да й помогне, така че братята му трябваше да го направят вместо него. Трябваше да рискуват живота си заради нейното глупаво, непокорно поведение, и той не можеше нищо да направи или да каже, за да ги спре.
— Ще се върнем за нея, командире — заяви един от братовчедите му. Явно и останалите от лодката я бяха забелязали.
— Nein! — изръмжа Брандър. — Тя е нашата вироглава сестра и ние сами ще си вземем кръвния данък за нея. — Той сигурно бе успял да каже това с обичайния си авторитетен тон, защото останалите мъже изобщо не възразиха. — Освен това — продължи той вече по-спокойно, така че съотечествениците му да могат да разберат, бе е благодарен за тяхното великодушно предложение — двама мъже ще могат по-лесно да се промъкнат незабелязано на брега, за да я спасят, отколкото всички ние на една лодка.
Разбира се, Брандър искаше да е напълно уверен в правотата на това свое изявление. Наистина искаше да е сигурен, че братята му притежаваха някакви, макар и минимални, шансове за успех в тази почти невъзможна авантюра. В действителност обаче той изобщо не вярваше в това.
Глава 9
Наял Мак Куган не си спомняше някога да е изпитвал удоволствие да напада и да отблъсква удари с меча си, но сегашният му противник истински го забавляваше. Тя наистина бе такова чудо, че той с изненада забеляза колко съсредоточено посрещаше ударите на меча й. През всичките тези години на борба срещу викингите никога не бе срещал такава жена между тях. Тя имаше огромен ръст, може би само с половин глава по-ниска от него и сигурно тежеше поне двеста фунта. Беше се появила от една палатка само преди минути. Задният подгъв на леко набраната й рокля бе пъхнат между краката й и пристегнат заедно с предния от две метални скоби, закрепени на престилката й. Това бе странен начин на обличане и на пръв поглед можеше да реши, че носи едни от онези широки и дълги до коленете бричове, които понякога можеха да се видят сред ирландските мъже. И въпреки всичко това бе единственото практично облекло, подходящо за едно момиче, твърдо решено да излезе насреща на една цяла банда от мъже.
Разбира се, Наял можеше да заповяда да я убият веднага. Въпреки че тя се оправяше удивително сръчно и бързо с меча, войниците дотолкова я превишаваха по брой, че веднага можеха да я заколят, ако той не бе слязъл от коня и не им бе заповядал да я оставят на мира. О, не, за бога! Тя им трябваше жива и невредима. В края на краищата това бе единственият им коз срещу останалите чуждоземци, които вече бяха далеч в морето.
Нещо повече, тази изключителна жена по някаква причина говореше доста добре ирландски и вече бе постъпила достатъчно глупаво, като е заявила с гордост, че е не само член на екипажа на норвежкия предводител, но и негова сестра.
Сърцето на Наял бе подскочило от радост при това разкритие. Той току-що бе видял този дявол да му се изплъзва от ръцете и да изчезва в морските дълбини. Но съдбата не бе го изиграла напълно. Сега държеше стръвта, с която да примами разбойника отново на сушата. А на твърда земя той можеше да го победи открито и честно.
— Защо те оставиха тук? — попита Мак Куган, като вдигна меча си откъм тъпата му страна, за да отклони удара на момичето.
Като пъшкаше като едър брахмански бик, тя плъзна тежкия си меч отдолу на неговия и замахна за миг зад себе си. След това, като изгрухтя, отново го завъртя нагоре и напред.
— Не са ме оставили. Аз реших да остана.
Той отново отби удара й. Общо взето, Наял се отбраняваше, но тъй като противникът му бе жена, едновременно с това и я предизвикваше. От 590 г. сл. Хр. не бяха виждали ирландски жени да се бият с оръжие и той знаеше, че случаят наистина е изключителен.