— Никъде ги няма, капитане — наруши изведнъж тишината един от гребците, когато стигнаха на няколкостотин ярда от брега. — Да отиваме ли до сушата?
— Да — отговори Брандър, вече напълно убеден, че хората на Мак Куган бяха напуснали лагера. За нещастие обаче братята му очевидно бяха направили същото, защото и от тях нямаше следа. — Свинята поне ни е оставила огън да си запалим фенерите — измърмори той когато навлязоха в плитки води и лодката започна да задира в дъното. Въпреки че от все сърце искаше да слезе от лодката като другите, не бе сигурен дали може да го направи. Достатъчно мъчително щеше да бъде само да се изправи върху ранения си крак. И едва ли имаше смисъл да рискува и да изпадне в безсъзнание, като към страданията си прибави и болките, предизвикани от солената вода.
Във всеки случай хората му нямаха нужда от него, помисли си печално той. Без да дочакат заповедите му, те хукнаха към лагера и започнаха да събират дърва за факли. След това се пръснаха във всички посоки, за да търсят Рурик и Ланг.
— Дай да те нося — каза един от гребците, които изведнъж стана от пейката и закри видимостта на Брандър към брега с високия си ръст. За първи път Брандър се зарадва на вечерната тъмнина. Беше доволен, че никой не може да види как се е изчервил от унижение при това предложение.
— Nein. Всичко е наред, братовчеде. Мога и сам да се справя.
Брандър обаче отново загуби контрол и младият мъж реши да поеме нещата в свои ръце. Наведе се и го сграбчи с ръце, преди Брандър да може да протестира.
— Хайде, командире! Нека облекчим работата на другия гребец. Няма смисъл да си мокриш превръзката.
След няколко унизителни минути Брандър се озова на сушата. Веднага щом се изправи на крака, той освободи самоназначилия се помощник, въпреки че изобщо не беше сигурен дали ще може да върви сам. Очите му се напълниха със сълзи от болка, когато пристъпи напред и за първи път се опита да пренесе тежестта си върху ранения крак. През целия му гръб, от прасеца до мозъка му, премина пореща болка. Той обаче осъзна, че повече го тревожеше не болката, а обстоятелствата.
— Облегнете се на това, милорд — каза един от сънародниците му, който дотича от лагера със запалена факла в едната си ръка и меч в другата. — Случайно се оказа, че е на сестра ви. Намерих го само на няколко крачки от горящата й палатка.
Брандър взе меча и го заби в пясъка, разкъсван между облекчението и мъката да използва измежду всички възможни неща именно тази импровизирана подпора, предложена му в такъв тежък момент.
— Благодаря ти — сковано каза той.
Преди да може да направи други мъчителни крачки напред, някой извика загрижено от скалата над него. Той застина на място и погледна нагоре.
— Ето ги тук горе, командире — извика един от мъжете на норвежки. — Братята ви са живи и здрави и са се опитали да проследят нападателите ни — приключи той, като поклащаше факлата, сякаш държеше победоносна реч.
— Добре, кажи им да слязат долу — изрева в отговор Брандър. — Няма да мога да стигна до там с моя крак.
После седна на брега, по-скоро от облекчение, отколкото от болка. Преди Рурик и Ланг да слязат при него, той провери дали раната още кърви и отново я превърза с туниката на брат си. Нещата обаче вървяха на зле. Беше изгубил много повече кръв, отколкото мислеше.
— Отвлякоха я, Брандър — съобщи Рурик, останал без дъх, след като слезе от скалата. — С Ланг видяхме как я удариха по главата и после я откараха с тях Сигурно са я взели в плен.
— Значи е жива?
— Jа. От водата не се виждаше много, но тя като чели само загуби съзнание от удара.
— Опитахме се да ги проследим — обади се Ланг; който също слезе от скалата и застана пред Брандър. — Но пеша не можахме да стигнем далеч, а и в тъмното ги изгубихме.
— Както и да е, тръгнаха на запад — добави Рурик, като се наведе и постави длани на коленете си, за да си поеме дъх.
— Можем да отидем до укреплението и да попитаме къде са я отвели — предложи Ланг.
Брандър въздъхна замислено.
— Ja. Може би. Но не зная дали това ще ни помогне, защото днес следобед те казаха, че няма да направят нищо срещу кралската армия в наша защита, а най-вероятно това бе самата тя.
— А братовчедката на мама, Киарда, или онова момиче Мира, с което се приятели? Не можем ли да ги убедим да ни кажат къде можем да намерим войниците? Не можеш ли да ги извикаш от форта като снощи?