— Може би — отговори Брандър и изведнъж се почувства леко замаян.
Откакто бе седнал на земята, болката в крака му значително бе намаляла. Най-вероятно главата му се въртеше от загубата на кръв.
— Бях горе на скалата с Мира, когато за първи път чух, че идват конници, и тя ми обеща да се върне за помощ при нейните хора, но навярно не е успяла да ги убеди.
— Колко жалко наистина! — нетърпеливо въздъхна Рурик. — И все пак, Брандър, не виждам защо с Ланг да не отидем сега във форта и да попитаме дали някой не знае къде може да се намира Астрид. В края на краищата ние също сме роднини на Киарда. Защо и с нас да не се отнесе така благосклонно?
Брандър вяло му махна с ръка да тръгва, защото в момента се чувстваше твърде слаб, за да измисли някаква причина, а и едва ли можеше да я назове.
— О, върви, ако мислиш, че това ще ни помогне. Но не настоявай много, братко — предупреди той през стиснати зъби. — Да не би и те да се обърнат срещу нас.
Като каза това, Брандър откопча брошката от наметката си и съблече дрехата си, за да я навие под главата като възглавница. Не можеше и дума да става, че ще тръгнат с лодката, преди да се върнат братята му. Така че той си помисли междувременно да легне и да открадне няколко минути сън, от който тялото му толкова много се нуждаеше.
Заедно със сестрите и майка си Мира седеше до огнището, заета с вечерните молитви, когато на вратата на укреплението се чу врява. Точно както обеща на Брандър, тя се бе прибрала по-рано и се бе опитала да убеди родствениците си да подкрепят норвежците.
По-възрастните обаче решиха да не променят решението си и да не се намесват на тяхна страна срещу Мак Куган. И само след няколко минути, когато атаката започна, стана ясно, че това бяха воините на Наял. Така че, за удивления на Мира, хората от племето направиха единственото възможно нещо. Те просто наблюдаваха какво става. Скупчени на укреплението и съвсем близо до вратата, те видяха точно толкова от сблъсъка, колкото можеше да се види от такова голямо разстояние.
Накрая, за облекчение на всички, норвежките им съседи отплуваха в морето с двете си лодки и Мира прошепна една благодарствена молитва в чест на благополучния изход.
След това не се случи нищо особено. Мак Куган, след като бе успял да прогони чуждоземните от брега, вероятно щеше да подпали всичко останало в лагера и да се оттегли с хората си. Ирландците не водеха битки по вода, така че той нямаше да се върне, докато викингите не потърсят нов лагер.
Междувременно по настояване на Киарда бе взето решение няколко души от племето да отидат на сутринта при бъдещите си съседи и да им предложат провизии и питейна вода. А по-възрастните дори стигнаха дотам, че предложиха да откарат с лодка тези провизии на норвежкия кораб, който най-накрая бяха открили зад издадените в морето скали на изток, в случаи, че Брандър още не се е върнал с хората си на брега. Това, разбира се, щеше да стане при положение, че викингите не са отплавали да търсят друго място за заселване.
Мира обаче бе почти сигурна, че това няма да се случи защото вече бе обсъждала нашироко този въпрос с Брандър. Дори когато бяха чули зловещите звуци от приближаващите се конници, Брандър изглеждаше категоричен в решението си да остане близо до тяхното укрепление. Така че, с божията помощ, кризата бе преодоляна поне за момента. Брандър и неговите хора, изглежда, бяха вън от опасност. По шума, които се вдигна, те разбраха, че Наял се е върнал заедно с хората си в западния лагер, откъдето вероятно бе и тръгнал. Старейшините на племето бяха останали близо до вратата на укреплението да обсъждат какво още могат да направят за норвежците. Затова Мира не можеше да си представи кой удряше толкова настоятелно на вратата в момента. Те станаха бързо и се втурнаха да отворят. Миг след това тя с облекчение разбра, че тайнствените посетители не бяха от хората на Наял, а идваха от името на Брандър. В единия от тях успя да разпознае мъжа, който бе заедно с Брандър на скалата, когато тя и сестрите й беряха ягоди предишната сутрин. Брандър го бе нарекъл Рурик и Мира знаеше, че това е по-малкият му брат.
При други обстоятелства не би се приближила до него. Като си спомни как бе издраскала лицето му, тя реши, че е по-добре да стои настрани. Но самият факт, че не бе дошъл Брандър, а идваше брат му заедно с един друг мъж, накара сърцето й лудо да забие. Затова избърза напред, за да разбере какво се е случило с техния предводител.
— Ние сме синове на братовчедката на Киарда Мак Айл, а Брандър е наш брат — обясняваше Рурик, когато тя се приближи до старейшините, които малко преди нея бяха заобиколили посетителите.