— Това е невъзможно! Брат Лон едва ли е успял да те разгледа от скалата, а аз никога не бих те описала пред него, повярвай ми.
— Не мога да ти го обясня. Знам само, че негодникът ме позна от пръв поглед и отвлече сестра ми, за да се върна на сушата и да тръгна след него. След толкова много битки, в които е участвал, един воин долавя тези неща по интуиция. Запомни това.
— Вярвам ти — увери го тя.
— Рурик и Ланг се опитаха да ги проследят и да спасят Астрид, но без коне са ги изгубили.
— Нашите хора щяха да ви дадат коне. Само трябваше да ги помолите.
— И след това да попитаме къде можем да намерим Мак Куган и неговите хора, нали, скъпа? Защото в тази тъмнина вече не можем да ги намерим. Кажи ми, скъпа, дали ще ни помогнат вашите хора? — попита предпазливо той, защото нещо му подсказваше, че племето ще отхвърли молбата им.
Преди Мира да може да му отговори, отдясно на скалата се вдигна шум и войниците на Брандър се втурнаха натам, за да видят какво става. Един мъжки глас извика нещо на норвежки и Брандър отговори.
— Това са Рурик и Ланг — обясни той на Мира. — Казват, че носят провизии от укреплението.
— Да, зная. Старейшините взеха това решение още като започна атаката.
Брандър се възползва от това, че за момент бяха останали сами, хвана Мира за ръката и се наведе напред да я целуне.
— Не можехме дори и да си мечтаем за такова отношение.
— Но те искат да станем съседи, Брандър. Те вярват във връзката ви с рода Мак Айл. Само че не е възможно да се противопоставим на нашия крал, разбираш ли? — завърши шепнешком тя, защото братята му вече бяха пристигнали.
— Дадоха ни одеяла, храна, чиста вода и дори три коня за да можем да потърсим Астрид — съобщи Рурик, останал без дъх. След това постави товара си до Брандър.
— Ja. Всичко — потвърди Ланг, като се приближи от лявата страна на Брандър и остави своя товар. — Всичко, с изключение на каквито и да било указания за това къде можем да намерим Астрид. Тъпи и упорити говеда! — завърши той, като яростно удари с крак в пясъка под краката си, а после възмутено се тръшна долу на земята.
— Добре — меко започна Брандър, като се опита да го успокои. — Ще почакаме до сутринта и тогава…
— Чакай малко — прекъсна го Ланг и се вторачи в Мира, сякаш едва сега я забелязваше. — Ти какво правиш тук? Не беше ли преди малко в укреплението?
Мира се сепна от явното подозрение в гласа му.
— Хм… да.
— Добре, как си успяла да се измъкнеш, без да те забележим.
— Хайде, стига вече, Ланг — сопна се Брандър. — Тя е тук, защото се тревожеше за мен, и друго не ти трябва да знаеш.
— Nein. Обзалагам се, че има още нещо, братко, защото входът на укреплението бе блокиран от нашите посрещачи и тя не би могла да се измъкне, без да я забележим.
— Аз… аз се прехвърлих отзад — заяви Мира, твърдо решена да не им казва за подземните изходи.
— Така ли? — попита Рурик, който също я наблюдаваше много внимателно.
— Хайде, престанете! — заповяда Брандър. — Откакто я срещнахме, тя само ни е помагала и няма да позволя да си изкарвате яда върху нея.
— Не, Брандър. Те са прави — кротко започна тя. — Прави са, че излизането ми от укреплението е подозрително, защото наистина го направих без съгласието на родителите си. Дори така оправих леглото си, че да си помислят, че спя. Исках само да разбера колко сериозно си ранен.
— Каква саможертва за нашия предводител! — зачуди се Рурик и в очите му проблесна отмъстително пламъче. — Ако чувствата ти към брат ни са толкова силни, не можеш ли да ни кажеш къде можем да намерим войниците?
— Рурик, моля те, престани! — възкликна Брандър. — Тя е като всички останали момичета от тази страна и навярно не е ходила по-далеч от тези скали. Откъде може да знае такива неща?
— О, не… зная — прошепна тя, като се колебаеше — Зная малко от картите на този район, които направиха старейшините. Поне мога да ви кажа, че ако искате да намерите Мак Куган, трябва да го потърсите на няколко места. Защото армията идва тук през лятото и първо построява един лагер, после друг. Така се разполагат в сезона на слънцето, защото предпочитат лагерния живот на открито пред задушната зимна крепост.
— Значи, в кой от тези лагери може да се намират в момента? — продължаваше Рурик със скептичен тон.
Мира вдигна рамене.
— Точно там е работата, че не зная. Затова е толкова трудно да се проследят хората на Мак Куган, защото те винаги са в движение. Ако ми разрешат, бих могла да ви заведа до някои от предпочитаните от него места. Мисля, добре бих се ориентирала, въпреки че никога не съм ходила там. Но за съжаление нямам право да ви предложа помощта си. Родителите ми никога не биха се съгласили на това. Какво пък? Те може и вече да са забелязали, че съм излязла без тяхно разрешение.