— Тогава предлагам да я вземем с нас — прошепна Рурик на норвежки. — Като залог за Астрид. Да я отведем бързо на запад, преди хората от укреплението да са дошли да я търсят. А ти прати останалите да се върнат бързо на кораба, за да не ги обвинят за нейното изчезване.
— Ja, Брандър — изказа съгласието си Ланг на техния роден език. — Сега имаме малко провизии, така че няма защо да се връщаме на кораба. А момичето само казва, че е взело мерки да не разберат за нейното отсъствие. Не бихме и могли да намерим по-сгоден случай, нали?
Мира не можа да разбере чуждите думи, които те така набързо размениха с Брандър. Долови само, че в началото Брандър се смути, а след това силно се разколеба.
— Nein — сякаш простена той.
След това тя изведнъж усети, че някой я хвана отзад. Само с едно движение завързаха китките на гърба й и запушиха устата й. В този момент осъзна, че въпреки усилията си да бъде предпазлива, тя вече бе казала на тези чуждоземци твърде много.
Глава 10
Моля те, любов моя, не викай и не се дърпай — шепнеше й Брандър на ирландски.
Той знаеше, че дори и да се опита да вика за помощ, всичко щеше да бъде напразно, защото устата й бе здраво завързана с туниката на един от гребците. Но не можеше да понесе уплашения й поглед. Стана му противно, че след всичко, което бе направила за тях, за да им помогне, трябваше да прилагат сила, за да открият посоката, която толкова много им трябваше в момента.
Като потрепери от неспирната болка в крака, той успя да седне и постави ръцете си върху раменете й.
— Не разбираш ли, че по този начин не ти се противопоставяш на родителите си, а ние. Веднага след като ни заведеш при нашата сестра ще те върнем в укреплението. Няма да те задържаме миг повече. Кълна се, че аз и братята ми ще поемем цялата отговорност за твоето отвличане — завърши той и я погледна право в очите.
Въпреки че погледът му изразяваше цялата му любов към нея и гласът му бе мек като коприна, той с изненада забеляза, че всичко това просто не достигаше до нея. Вместо това тя повдигна рамене с явното желание да се освободи от ръцете му и присви очи, сякаш искаше да му покаже колко силно го мрази в момента.
— Ненавиждай ме тогава — продължи той, като свали ръце от раменете й и леко се дръпна назад. — Но аз ти обещавам добро обслужване. Ще ядеш, ще пиеш и ще спиш като нас, и с нищо няма да ти навредим.
Видът й показа, че малко се е успокоила. Но тя продължи да се мръщи насреща му, сякаш бе готова да се нахвърли върху него, ако ръцете й бяха свободни. Това дълбоко го засегна. Но тъй като не можа да измисли нищо друго, за да я успокои, той се обърна настрани и започна да дава нареждания на хората си.
— Рурик, конете на скалата ли ги остави? — попита той на норски.
Брат му кимна с глава.
— Тогава съберете с Ланг провизиите, които сте донесли, и ги завържете за седлата. Като приключите с това — продължи той и неловко се усмихна, — елате да вземете и нас с Мира… Останалите да се връщат на лодката и да карат към кораба. — Този път бе вече съвсем сериозен. — Ако някой от племето дойде за Мира, кажете му, че нищо не знаете за нея и че предводителят ви заедно с братята си е тръгнал да търси сестра си. И за да избегнете евентуален сблъсък, вдигнете котва и отплавайте оттук още преди да сме се върнали.
— Но, предводителю… — започна един от братовчедите му с явното намерение да му противопостави.
Брандър вдигна ръка, за да го спре.
— Nein. Никакви възражение. Правете каквото ви казвам. Тримата отвличаме момичето и само ние ще носим отговорност за това.
За щастие хората му се показаха достатъчно благоразумни и никой повече не възрази. Братята му вече се бяха качили горе на скалата, а останалите изтичаха при лодката и започнаха да я бутат обратно във водата съгласно нарежданията.
Наистина нямаше какво повече да се обсъжда. Едно беше лудата им сестра да постави братята си в опасност, и съвсем друго — да рискува целия екипаж заради нея. Ако се наложеше да отплуват с кораба, трябваше да го направят. Винаги бе по-важно да оцелее болшинството, а не малцинството. Този принцип дори и да не се отнасяше за норвежците, със сигурност важеше за всеки отговорен за екипажа си водач на кораб. И все пак, когато лодката започна да се отдалечава в морето, Брандър усети остра болка при мисълта, че може да остане сам на този бряг.
— Вероятно за последен път сме сами за следващите няколко дни, Мира — изведнъж проговори той за първи път на ирландски, откакто преди това бе говорил с нея. За нейно учудване Брандър не се обърна да я погледне. Вместо това следеше с поглед отдалечаващата се лодка. Тонът му обаче, както винаги, бе подкупващ. — И ако изобщо това те интересува, искам да знаеш, че нищо в момента не става по мое желание. Аз… аз вече съзнавам, че съм влюбен в теб колкото в никое друго момиче досега и съм готов да те защитя с живота си както от моите, така и от твоите хора.