— Какво каза? — невинно попита Астрид. — Глуха съм с едното ухо, човече, затова, моля те, говори по-високо.
— Казах да — заяви той, ако не по-твърдо, то поне по-високо.
Тя се засмя победоносно.
— Този път разбрах.
Очевидно го бе чула, но за негово удивление продължаваше да терзае ръката му. Добре поне, че му спести унижението да продължи с исканията си.
— Протегни си лявата ръка и извади ножа — заповяда му тя, като освободи лявата му китка. — После бавно ми го подай с дръжката напред.
Наял се поколеба, защото дори и в опиянението си разбра колко опасно би било да я въоръжи.
— Преди да съм ти счупила китката като крилце на пиле — продължи тя, като се наведе и изръмжа в ухото му. През това време така силно изви дясната му ръка, че Наял тихо извика от болка пряко волята си. Това бе истински кошмар, помисли си той, като разбра, че няма друг изход, освен да й се подчини. Не можеше да вика за помощ, защото всички щяха да разберат, че е позволил на една жена да го победи. И тази участ му се стори дори по-лоша от перспективата да счупи китката му. „Дясната ми ръка“ — със съжаление си помисли той, тази, от която имаше най-голяма нужда, за да може отново да хване и върже това чудовище.
Реши да й даде проклетия нож. Или поне да си даде вид, че ще го направи. И когато тя тръгне да го взима, щеше някак си да прекатури масата върху нея.
Наял протегна ръка, за да покаже, че е готов да се подчини. С предпазливост, предназначена да отвлече вниманието й, той плъзна пръстите си надолу към кръста, напипа дръжката на ножа и го освободи от калъфа. Изглежда, че в този момент тя го гледаше съсредоточено, защото се бе изправила и го следеше с пронизващ поглед.
„Хвърли я — сякаш му подсказа някакъв вътрешен глас. — Тя те е яхнала като кон, извий се нагоре и я хвърли.“ Наял реши да послуша този глас. Без да мисли повече, той издърпа краката си напред, пое си дълбоко въздух и изтласка тялото си нагоре.
„Невъзможно!“ — разбра той, когато падна на земята, победен от убийствената й тежест. Усъмни се дали е успял да я повдигне дори и на сантиметър. В края на краищата той не се опитваше да отхвърли от себе си някакво си стофунтово момиче, а жена с размерите на огромен мъж.
Тя обаче не му отвърна с извиване на ръката, която като че ли все още бе здрава. Нещо повече, бе посрещнала действието му с вик на истинско задоволство. И все още продължаваше да издава някакви странни мъркащи звуци.
Боже господи! Той я бе възбудил! — проумя най-после Наял и усети, че го обзема някаква странна смесица от задоволство и ужас. По някакъв начин задникът му се бе наместил между меките части на разтворените й крака и вместо да й подейства отблъскващо, той й доставяше удоволствие.
Наял я бе преценил правилно още от самото начало. Това бе най-необикновената жена, която някога бе срещал, и той наистина не знаеше какво да прави по-нататък.
— Подай ми ножа! — отново заповяда тя и тонът и влезе в странен контраст с гласа й, който издаваше моминската й неопитност.
Мак Куган обаче не можеше да прецени дали всичко това бе реакция на една девственица или на една прекалено опитна уличница. Отдавна бе разбрал, че между двата типа имаше някаква много фина връзка, когато ставаше дума за такива неясни неща като този свенлив смях например. Вулгарните и подхвърляния отпреди малко сякаш я причисляваха към втория тип. От друга страна, ако викингите имаха същите представи за красота като ирландците, тя едва ли бе толкова приятна и крехка на вид, че да е предразположила към интимност много мъже.
— Сигурна ли си, че търсиш това? — попита той, като се опита да вложи в гласа си нещо като вежливост. Подозираше, че след като тя бе почти равна на него по физическа сила, най-добрият му ход за момента ще бъде да отклони вниманието й с някаква увертюра. — Останах с впечатлението, че искаш да извадя нещо друго, скъпа моя.
Астрид остана стъписана от този отговор, да не говорим за съблазнителния начин, по който бе поднесен. Тя се намръщи и без да изпуска китката му, впрегна цялата си умствена енергия, за да разбере какво става. Най-напред бе повдигнал задника си нагоре, като с това й бе доставил едно от най-приятните изживявания, които някога бе изпитвала. А в момента й говореше с глас, който сякаш я пронизваше цялата.
„Нещо друго“ — повтори тя наум. Но, за Бога! Той имаше предвид своя собствен член! Въпреки че досега нито един мъж не бе проявявал към нея такова внимание, познанията й в тази област бяха достатъчни, за да стигне до правилен извод. И тя изведнъж се почувства почти поласкана от този мъж, който само преди малко така яростно я бе ударил.
— Не. Първо ножа — отговори тя, без да изчерпва правото си на избор, и отново се върна към авторитетния си тон.