— Недей, моля те! Страхувам се, че ако го направиш, устата ми така ще се подуе, че няма да чувствам твоята, като те целувам.
Както и беше очаквал, молбата му я накара повторно да се изчерви.
— Да се целуваме? Добре. Това би ми харесало.
— Не така — каза той, като предпазливо вдигна ръка и постави пръст върху устните й да мълчи. — Моля те, викай ми Наял. Толкова беше любезна да ми кажеш твоето име.
— Наял. Хм. Мисля, че е приятно за ухото — добави тя и поклати глава, като се усмихна.
В този момент Мак Куган забеляза, че върху топчестите й бузи се появиха доста симпатични трапчинки. Тя бе по свой начин привлекателна, реши той. Определено. Особено ако успееше да се откаже от едно-две яденета на ден, така че от масивната й плът да изплуват повече от чертите й.
Докато си мислеше обаче, че май започваше да се убеждава, че би могъл да продължи да я ухажва, без да се отвращава от нея, тя изведнъж го хвана за ушите с изненадваща недодяланост.
— Харесваш ми — заяви Астрид и се засмя от удоволствие, после повдигна главата му и започна да я бие в пода. — Братята ми не искат да се борят с мен, откакто ми пораснаха гърди, и това ужасно ми липсва.
Безцеремонният й намек за тялото й сигурно щеше да шокира Наял, ако в този момент не бе почувствал, че ушите му започват да горят от силното дърпане. Тъкмо си бе помислил, че е на път да я съблазни, когато разбра, че тя в действителност се забавлява с него като с някаква играчка. Изобщо не го възприемаше като мъж, който може да й бъде партньор в леглото. За нея той бе някакъв тренировъчен чувал от човешка плът, някой, когото можеше да удря и върху когото да излива яда си. И той разбра, че докато продължаваше да лежи заклещен под нея, положението ставаше все по-опасно. Определено трябваше да смени тактиката.
— Не, не, Астрид — строго каза той и махна ръцете й от главата си. — Хайде да оставим борбата за друг път и да се възползваме от уединението си.
— Какво? Да не би да ми предлагаш да се целуваме? — попита тя, като повдигна заинтригувано вежди.
— Именно.
Астрид реши да не го отблъсква. Въпреки че бе настроена повече за борба, тя разбра, че е крайно време да се научи да се целува. А и в края на краищата един Господ знаеше кога ще й се отвори друга такава възможност.
Просто я ужасяваше вероятността, че може да се окаже неспособна. През всичките тези години бе положила неимоверни усилия да се научи изкусно да борави с меча и да владее всеки друг начин на борба, и перспективата отново да се окаже в положението на начинаещ силно я объркваше. Не че нямаше никакво понятие в тази област. Въпреки че за нея едва ли можеше да се каже, че е експанзивна натура, обикновено тя се подчиняваше на родителите си, когато искаха да я целунат по бузата. Предчувстваше обаче, че това, което щеше да се случи сега, едва ли е същото.
Този мъж, този чужденец, не само искаше целувка, а очевидно очакваше да я получи по устата. Затова когато той продължи да я дърпа надолу и устата й все повече се приближаваше към неговата, тя не можа да се въздържа повече и преглътна.
Това бе същото като да хвърляш копие или стрела за първи път, помисли си тя. Просто трябваше да се хвърли с главата надолу и да разбере дали има талант за това. С тази мисъл тя най-накрая скъси разстоянието между тях. Знаеше, че винаги по-трудно бе мъчителното очакване, а не самото действие, и затова залепи устните си до неговите и остави природата да продължи нататък.
Когато Астрид започна да го целува, Мак Куган болезнено простена. Устата му още го болеше от удара и той се страхуваше, че няма да може да диша през носа, притиснат от топчестото й лице.
Лудата жена обаче го правеше с истинско удоволствие. Не можеше да й го отрече. Имаше големи и месести устни, към които мъжете обикновено изпитваха необяснимо влечение и в момента ги притискаше в неговите с такова увлечение, което сякаш наистина говореше за страст. Тук действително имаше неограничени възможности за правене на любов. Беше повече от очевидно. Но проклет да бъде, ако решеше да я поощрява. Той просто искаше да завърже отново тази луда и да я затвори в някое отдалечено място на лагера, за да може да добие контрол над живота си.
Наял реши да й пусне език. Това обикновено шокираше момичетата, когато беше с тях, и нямаше начин да не я обърка. Извади езика си, прокара го покрай зъбите и устните си и го изви около нейния в очакване тя да се стресне.
Тя обаче изобщо не реагира по този начин, а изписка приглушено и се остави той да продължи изследванията на устата й.
„Ръцете“ — сети се той. Време беше да ги свали от врата й и предпазливо да ги спусне към кръста й, където бе прибрала ножа. Той прокара пръстите си надолу по вълнената наметка, която покриваше огромните й рамене и издутия й корем. После стигна до основата на гръбнака й. Като продължаваше внимателно да я целува, той ловко мушна дясната си ръка под престилката й, за да може да напипа ножа.