Макар че почти бе изключил тази възможност заради многото дрехи, които носеше, тя очевидно усети накъде бе насочил ръката си. И преди той да предприеме нещо в своя защита, тя дръпна устните си от неговите, хвана го за ръцете и ги изви до краката му.
— Опитваш се да ме измамиш — каза тя с леден тон. — Този път търсеше ножа, нали?
Наял се опита да я разубеди. Започна да твърди, че е бъркал под дрехите й само като любовник и нищо повече. Астрид обаче не го остави дълго да й обяснява, защото в следващия момент го вдигна нагоре и го хвърли на пода с такава сила, че той се сгромоляса по лице с чувството, че си е изпотрошил костите.
Това бе всичко. Последният удар. Пиян или не, трябваше да престане с опитите си да измами тази демонична жена и да овладее положението. Направи съзнателно усилие да излезе от вцепенението, за което бе виновно изпитото вино. Скочи на крака и застана лице в лице с нея, като вдигна ръце и изви тялото си, заемайки поза на закален боец. Сега беше моментът да се реши кой от двамата ще спечели и той не можеше повече да си позволи да изчаква само защото тя бе жена.
Астрид вече бе готова да му излезе насреща. С още по-разярен вид отпреди, когато бяха на брега, тя зае същата бойна поза и се хвърли срещу него като стенобойна машина. Срещнаха дланите си и ги сключиха в схватка, като той едва се удържа върху несигурните си крака.
В продължение на няколко минути се бориха като две настръхнали мечки. Най-накрая Мак Куган бе принуден да отстъпи една-две крачки назад по мръсния под. Тя определено взимаше надмощие над него. Но той се въздържаше да вика за помощ, защото го беше срам. В края на краищата сам си бе виновен, че пусна тази маниачка на свобода, и сега бе твърдо решен отново да я върже.
Решението наистина бе справедливо. Тъй като бе заповядал да я вземат в плен, едва ли щеше да бъде честно от негова страна да извика Блар или някой друг от мъжете и да позволи на тази разбесняла се кучка да го разкъса. Защото раната, която току-що му бе нанесла с ръце, така жестоко пулсираше на лицето му, че трябваше да минат дни, преди да зарасне и да избледнее.
Тя изведнъж бе станала неудържима. Въпреки че Наял полагаше неимоверни усилия да остане спокоен, яростният поглед върху лицето й и пламналият огън в очите й сякаш го поглъщаха. И преди още да е успял да спечели срещу нея и инч преднина, тя здраво стисна ръцете му. След това, като се завъртя на пети, тя го повлече със себе си и го метна на пода. Наял полетя назад, главата му се удари в дървените сандъци и той потъна в непрогледен мрак.
Астрид изтри потта от челото си и остана на място, за да си поеме дъх. След малко се почувства отново в състояние да излезе срещу ирландеца и бавно и предпазливо отиде до него. След това се наведе, за да разбере дали той наистина е в безсъзнание, или само се преструва, за да може отново да я измами.
Сърцето му продължаваше да бие. Тя вдигна една от китките му, за да провери пулса, и като се убеди, че е нормален, отново я пусна на пода. И все пак вътрешно си призна, че това я успокои. Ако го бе убила, това още повече би застрашило и нея, и сънародниците й. Освен това целувките му й бяха доставили истинско удоволствие и за нея би било истински позор да се лиши от друга такава възможност просто така по невнимание.
Реши да го завърже и да запуши устата му. При други обстоятелства би му прерязала гърлото още докато лежеше на пода. Но при положение, че трябваше да остане в лагера, докато намери сандъка със зестрата си, изглежда, че бе най-добре да не му прави нищо повече. И без това само един Господ знаеше къде точно се намира. По време на пътуването до тази чужда база тя бе останала в безсъзнание и затова нямаше никаква представа дали може да се върне обратно нито пък колко време щеше да й бъде необходимо да направи това. Жалко, че не бе успяла да разбере от предводителя къде точно се намираха златото и накитите и. Ако знаеше, това би й помогнало неимоверно много в този момент. Стигна до печалния извод че трябва да се измъкне от палатката и сама да ги потърси И все пак негодникът поне я бе научил малко да се целува, така че срещата им не се бе оказала напълно безполезна.
Астрид се изправи на крака и вдигна ръка, за да разтрие една разтегната жила на врата си. Обикновено понасяше безболезнено всякакъв вид борба, но при последния удар, с който бе повалила предводителя, леко си бе изкривила врата. Освен това подозираше, че и ударът в главата й на брега също бе допринесъл за неразположението й в момента.