Тя не отговори. Дори не го погледна. Продължи да се взира в огъня сякаш хипнотизирана от танца на пламъците. Брандър обаче долови проблясването на очите й, макар че я гледаше отстрани, и бе сигурен, че е готова да се разплаче.
Той прехапа устни и сърцето му се сви. След нападението на Мак Куган нещата се бяха объркали толкова, че той все още не можеше да разбере какво толкова й бе отнето.
— Мисля, че още утре ще съм в състояние да яздя — продължи той с наведена глава. — Отначало си помислих, че раната е смъртоносна, но сега чувствам, че няма да ми попречи в търсенето на Астрид.
— Я млъкни! — сряза го тя. — Да не мислиш, че много ме интересува кракът ти, след като… след като ме отвлякохте в тъмното като някаква робиня? Та вие не сте по-добри от Мак Куган, който краде девойките от техните любими!
Брандър се порази от този поток от думи. Те го нараниха повече от раните, които нейните хора му бяха нанесли през последното денонощие. Досега не познаваше тази страна на Мира. За него тя бе вълшебната „дива роза“, ангелът, който му бе помогнал с всичките сили за това той и родът му да бъдат приети от нейния род. Наистина не беше предполагал колко яростно ще се защитава тя.
Все пак тя отново започна да му говори и това трябваше да се смята за успех, дори и да продължеше да го засипва с такива злобни думи.
— Нали ти обещах, че при нас няма да ти се случи нищо лошо и ще те върнем на хората ти веднага щом постигнем целта си. Едва ли онези, които отвлякоха сестра ми, са се държали така добре с нея.
Тя отново не му отговори и това го обезпокои. Бе се сгушила до огъня и се взираше в него, сякаш на света нямаше нищо по-важно от неговата топлина.
— О, Мира, в името на боговете — прошепна той. — Моля те, не ме отчайвай. Като имам предвид всичко, което трябва да стане тази нощ, не мога да понеса, че ми се сърдиш.
Тя го изгледа така мрачно, че той едва издържа погледа й.
— Имаш ли представа какво ще стане, когато тръгнете да ме връщате на семейството ми?
Брандър вдигна рамене. Наистина не бе мислил как щеше да реагира нейният клан.
— Добре, ако ме задържите повече от един ден, това ще означава, че сте ми сторили нещо лошо. Ще бъда обявена за недостойна да стана жена на някои мъж от племето. Никой няма да ме вземе.
Брандър учудено повдигна вежди. От майка си знаеше много за обичаите на племето ерс, но това бе ново за него и силно го порази.
— Тогава ще те взема аз — увери я той, но не бе много сигурен в думите си.
По някаква неизвестна причина тя изглеждаше поласкана.
— Това се случва много по-често, отколкото си мислиш. Мъжете нападат другите не само за да заграбят добитък, но и жени. Тази женитба е толкова законна, колкото уредената от родителите на булката. И ако твоите ужасни хора не ми бяха запушили устата и не ме бяха замъкнали толкова далече, щях да ви обясня всичко, преди да беше станала белята.
Сега Брандър потъна в дълбоко мълчание. Много неща се бяха случили през последните няколко часа, но не му бе хрумнало, че, без да знае, е станал годеник.
— Но нали това още не е станало — изохка той. — Имам предвид, че не съм ти сторил нищо. Ако утре по същото време те върнем обратно на племето ти хората няма да кажат нищо. Та нали аз и братята ми сме почти от твоето племе. А вътре в племето не бива да се крадат невести.
За негова изненада тя не прие тези разсъждения и отново го нападна.
— О, Света Дева Марийо, ти ме отчайваш — извика тя. След това рязко стана, загърна се по-плътно с наметката и застана от другата страна на огъня.
— С какво те разсърдих пък сега? — попита я високо той. — Каза, че искаш да те върнем на твоите хора с неопетнено име, и аз просто обмислях как да стане това.
— Пфу, няма значение, че говориш моя език толкова добре! Оставаш си същият глупак, неспособен да ме разбере.
Той не успя да сдържи въздишката си.
— Мира, късно е. Нашият лагер беше изгорен до основи. Сестра ми бе отвлечена от кралската армия. Екипажът на кораба ми има достатъчно причини да отплава всеки момент. И само преди два часа кракът ми бе пронизан от стрелата на някакъв ерс. Не можеш ли след всичко това да проявиш малко милосърдие към мен и да не ме караш да играем на гатанки.
Против волята си Мира изпитваше някаква симпатия към него заради външността му. Независимо от обидното отвличане й стана ясно, че Брандър страда дори повече от нея.
— Господи, не зная какво искам — призна тя и сведе поглед. После се загърна още по-плътно в наметалото си. — Всъщност не зная дали ако ме върнете утре привечер, ще ми стане леко на сърцето или, напротив ще получа разрив.