Успя да си наложи да я загърне с наметалото и я притисна до себе си.
— О, да ме вземе Валхол, ти си прекрасна! Желая те повече, отколкото можеш да си представиш. — Наведе се да я целуне и за своя радост намери устните й отворени и податливи на целувката.
— Брандър — чу гласа й миг след това.
Той ставаше все по-нетърпелив.
— Какво има? — попита я шепнешком.
Усети, че към гърдите му се притиска нещо, погледна надолу и видя меха с вино, който тя продължаваше да държи в ръцете си, сякаш без да знае какво да го прави.
— О, по дяволите — изръмжа той, взе меха от ръцете й и го пусна на земята при туниката й. После, обзет от желание, леко я бутна към постелята, която бе приготвил, накара я да се отпусне по гръб и легна до нея. Отново започна да я целува, прокара език в устати й, а тялото му скриваше нейното от жадните му очи и нощния хлад. Не желаеше да я тревожи със страстния си поглед, но изгаряше от желание отново да докосне гърдите й. Страхуваше се, че това ще я напрегне, както бе станало преди малко.
Успокои се, когато с дясната си ръка усети, че сърцето й бие равномерно, и внимателно я придвижи към гърдите й. Тя явно вече не се смущаваше толкова от тази интимна ласка. „Може би вече й е приятно“ — по мисли си Брандър обнадежден. Може би допирът на пръстите му до гладкия овал с твърдо зърно на върха доставяше и на нея такова удоволствие, каквото на него.
Но Мира отново се опита да заговори:
— Брандър?
— Да? — попита той и най-сетне откъсна устните си от нейните.
Учуди се на настойчивия й глас, изпълнен с детска закачливост.
— Кажи ми, моля те, вашите жени приличат ли на мен?
Той не можа да сдържи изненадата си.
— Какво? Искаш да кажеш, когато са без дрехи?
— Аха.
— Разбира се, че да, Мира. Те са по-високи от жените във вашето племе. Но във всяко друго отношение са като тях. Създадени са да раждат деца… и да доставят удоволствие на мъжете — завърши той и разбра, че Мира изпитва достатъчно доверие към него, за да позволи и на другата си ръка да погали гърдите й. Докато ръцете му я милваха, устата му съвсем естествено пожела да ги последва и понеже не усети съпротива от страна на Мира, Брандър покри с целувки врата й. За щастие тя остана спокойна. Освен въздишките на одобрение не издаваше никакъв звук и приемаше всичко.
Дори когато устните му стигнаха до гърдите й и можеха свободно да избират едно от двете зърна, тя не каза и не направи нищо в знак на съпротива. Брандър реши, че просто бе изпила прекалено много вино. Но за Мира времето бе сякаш спряло и тя почти не забеляза кога мъжът се впи в гърдите й. Наистина, той бе прав, това не бяха ръце на насилник, а на молител или духовник, който смирено държи пред олтара свещеното писание.
Светлината на огъня се отразяваше в очите на Брандър, зениците му сякаш плаваха като горящ кораб сред морето. Внезапно Мира осъзна с пределна яснота, че тяхната двойка не бе единствена под звездното небе. Десетки, стотици, хиляди и хиляди мъже и техните любими търсеха топлина в прегръдките си и в тайното сливане на телата. Значи така можеше да се чувства едно момиче, лежащо полуголо до един мъж. Тя си даваше сметка, че е опасно, но се бе отдала в ръцете на Брандър като агне на заколение. Разбираше големия риск. Отец Лон бе подчертал колко диви могат да бъдат хората от Норс. Разказите за норските нрави бяха изпълнени с кръв, в тях се говореше за култ към животинския фалос. Бе забравила случилото се и послушно се бе оставила на този викинг. Стана й ясно, че го направи не въпреки препятствията, а именно заради тях.
Истината бе, че в момента просто не се тревожеше от всичко това. Никога през живота си не се бе чувствала така изпълнена с живот, толкова цялостна, и изобщо не мислеше, че Брандър може да се възползва от нея по някакъв начин. Да, когато устните и езикът му стигнаха до дясната й гърда, горещите вълни, които я заляха, я накараха да желае точно това, което правеше.
При всяко от тайните си пътешествия Мира се бе срещала с Брандър близо до неговия лагер и с всяка своя усмивка и поздрав го бе подканяла да постъпи с нея както пожелае. Той я привличаше и мамеше, сякаш гледаше към морето от най-високата скала — бе опасно привлекателен, като тайнствена напитка, която предлага безкрайно щастие или гибел.
Винаги бе мечтала да я изядат така хищно, и когато той стигна до плътта й и се впи в нея с алчната ненаситност на кърмаче, разбра, че сега желанието й ще бъде изпълнено. Една част от нея, останала трезва, мълчаливо протестираше. В своята невинност Мира никога не си бе представяла, че един зрял мъж може да се държи по този начин. Но другата й половина, тази, която се поддаде на виното, се чувстваше чудесно. Мира просто се бе сляла с огъня и въздуха, който я обгръщаше. Усещаше се лека и безгранична, като питието, което я бе довело до това състояние.