— Тогава аз имам какво да кажа на началника ти — рече заповеднически Лон и се опита да заобиколи брат си, който бе тръгнал към палатката.
— О, Исусе, тази сутрин си нахален като конска муха! — изсъска Блар, сграбчи го за раменете и го заблъска надалеч. — По това време Наял не желае да вижда никого. Особено пък свещеници!
— Пак ли оргии и блудства? Вчера му говорих за това! — Лон стисна челюсти, изгубил вече всякакво търпение. — Добре, ще се справя с него. — Измъкна се от ръцете на брат си и влезе в палатката, преди той да го хване отново.
Лон застана пред леглото на военачалника и го погледна разгневен:
— О, Света Майко, та той е умрял — каза той с ужас, разглеждайки отпуснатото тяло на Мак Кугън. — Дали от пиене не е отишъл на оня свят? Май малко му остава.
— Ами, лъжеш се! Преди да почнеш да му четеш последната молитва, виж, че гърдите му се повдигат и свиват — значи още диша.
При тези думи на брат си Лон се приближи до военачалника, наведе се над него и огледа слепоочията и челото му:
— Някой го е цапардосал. Иначе защо ще изглежда така?
— Имаш право, глупако. Да не мислиш, че е паднал по очи от някое дърво?
Отецът му отвърна:
— Би било по-добре, отколкото да се наливате всяка нощ.
— О, не почвай пак с твоите проповеди за духа, отче! Ти и тези като тебе можете да наричате виното „кръв Господня“, ама това не пречи на дебелите ви попове да го пият в доста големи количества.
Лон повдигна рамене и презрително сви устни при пълната липса на уважение към църквата в думите на брат си. Макар че в тях имаше истина, досега не бе чувал някой да изрича такива мисли на глас.
— Я кажи, как началникът ти е получил този удар? — студено попита той.
С унесен поглед Блар посочи с ръка към ъгъла на палатката. При други обстоятелства би предпочел да обсъдят случилото се, но сега установи, че е прекалено уморен и изпълнен с досада.
Лон погледна в посоката, която показваше пръстът на брат му, и зяпна от изненада:
— Господ да ни е на помощ. Кой… какво е това? — запита той, загледан в здраво вързаното тяло, лежащо в ъгъла. Каквото и да беше, изглеждаше твърде голямо, за да е женско. И все пак дългата до кръста руса коса потвърждаваше, че е жена. Не беше съвсем сигурен, защото долната част на лицето й бе покрито с някакъв парцал, а тялото бе завито в огромен тъмен плащ.
— Това, братко, е викинг. При това от женски пол.
— Нали ми каза, че сте ги изгонили? — прошепна колебливо Лон и се приближи до жената.
Блар отново се тръшна върху постелята си.
— С изключение на тази проклета крава. Бореше се до смърт за зестрата си. Можеш ли да си го представиш?
Лон дръпна плаща от тялото и остана прехласнат от гледката.
— Зестра ли?
— Аха.
— А ти откъде знаеш?
— Тя ни каза. Говори достатъчно добре нашия език, така че може би е вярно, че екипажът е наполовина от кръвта на Ерин. Както и да е, тя докара Мак Кугън до това положение. Е, сега знаеш всичко и можеш да си вървиш. Сигурно вече те очакват за утринна или вечерня, или каквото му беше името.
Лон никога не бе виждал викинг отблизо и затова разглеждаше жената с голям интерес. Огледа откритата част от лицето й: големите клепачи, тънките светли вежди и широкото чело. Кожата й бе по-светла от тази на жените от племето ерс, а очите й имаха естествения син блясък на детските. Косата й сякаш бе изтъкана от слънчеви лъчи. Бе добре развита жена.
— Но защо сте я хванали? Защо не сте я пуснали да си върви? Сама сигурно не би могла да причини големи неприятности на нашите хора.
Блар ядосано махна с ръка:
— Проклетата кучка имаше достатъчно кураж да кръстоса сабя с Наял, а това доведе до усложнения. Оказа се така глупава да ни каже, че брат й е водачът на кораба, и Наял реши да я отвлече, за да го примами да слезе на сушата.
— Но защо? Не ви ли стига неговото поражение и прогонване? Какво искате да постигнете?
— Да го победим, разбира се. Пък и нали самият ти разказа на Мак Кугън, че Мира е легнала с началника на викингите.
— Не съм аз!
— Точно ти! И то вчера, на същото място.
— Ами… аз не съм твърдял, че познанството на Мира с норса означава любовна връзка — измънка духовникът; макар че думите на брат му бяха верни, той нямаше намерение да ги признае. И сега, като разбра, че неговата неволна грешка е станала причина за страданията на тази нещастна чужденка, започна да мисли как да оправи нещата.
— Е, няма значение какво си искал да кажеш, братко. Важното е, че Наял си е загубил ума по малката Мира и няма да приеме да го отблъснат.