Лон отново погледна към затворничката и за своя изненада видя, че клепачите й трепнаха и се отвориха. По погледа й личеше, че не можеше да се ориентира: бе като диво животно в клетка.
— Защо не я развържеш? Едва ли може да направи нещо на един мъж. Особено на разярения Мак Кугън.
Блар се изсмя сухо:
— Мислиш, че не може? Чудно как не го уби! И щеше да го стори, ако в този момент не бях надзърнал в палатката. Кой, мислиш, се опита да ми пререже гърлото?
Отецът го погледна със зяпнала уста:
— Аха, значи не е успяла. Не е могла да се справи с двама мъже.
— За известно време беше така. Но истината е, че успя.
— Една слаба жена?
— Не се залъгвай, отче. Виж само колко е грамадна! Не ти е някакво момиченце от племето ерс, което побягва още щом види мъж… Каквато е червена в лицето, такава е и отзад.
Лон вдигна вежди. Продължаваше да се чувства виновен за случилото се:
— Не сте я били все пак, нали?
— Не, все още не. Но можеш да бъдеш сигурен, че ще го направим, ако се държи както миналата нощ. Почти през цялото време бе вързана и въпреки това успя да ме пореже и за малко да откъсне главата на Кугън! Затова не смеем да я развържем за нищо на света.
Духовникът продължи да гледа жената в очите и молбата, която прочете в тях, го разтърси. Тя изглеждаше миролюбиво настроена. В морскосините й очи прозираше буден ум. Обстоятелството, че говореше на два езика, точно както той — на ирландски и латински, го наведе на мисълта, че е изключителна жена и заслужава по-добра съдба от сегашната.
— Искаш да кажеш, че дори не й е било позволено да облекчи естествените си нужди? — попита невярващо той.
Блар го изгледа тъпо, сякаш това не му бе и хрумвало.
— Не.
— Не бива да правите така, Блар. Не можете да я държите вързана тук, докато се подмокри! Тя не е животно, а човешко същество, и аз няма да допусна това!… Освен това… — продължи той с малко по-спокоен глас, като осъзна, че прекалената му настойчивост ще накърни свещеническото му достойнство. — Освен това тя наистина може да е наполовина ерс, да е потомка на някоя жена от нашето племе. Значи вие измъчвате една от нашите жени. А това е против обичаите ни.
Лон забеляза, че очите на момичето изведнъж се изпълниха с благодарност към неговите думи. Вярно беше! Тя наистина разбираше техния език. Изразът на лицето й говореше ясно за такава благодарност.
— Човече, вслушай се в здравия разум — настойчиво се обърна към брат си Лон.
Блар присви очи. Сигурно цяла вечност неговото по-малко братче не се бе обръщало с такива думи към него и затова сега се трогна.
— Е… добре — продума след малко. — Ще я изведа навън, преди да се събуди Наял, щом толкова настояваш. Но ще й развържа само краката, да знаеш. Не съм останал без ум, та да рискувам тази дива котка отново да ме издере!
— Както искаш — отговори Лон и му отправи най-вежливата усмивка, на която бе способен в този момент.
С недоволно ръмжене Блар стана и отиде да развърже краката на пленницата. След това се изправи, двамата братя подхванаха жената от двете страни и я поведоха към вратата,
— Мислиш ли, че Наял ще има нещо против? — тихо попита Лон.
— Мисля, че когато се събуди и си спомни откъде са му тези синини, няма да иска да я остави жива!… Скоро ще се върнем — подвикна Блар на пазача, когато стигнаха чергилото пред палатката.
Пазачът кимна с глава и тримата продължиха наляво от палатката към най-близките дървета. Братята сами се сетиха, че тя няма да може да си свърши работата пред погледите на толкова въоръжени мъже. Макар че и двамата бяха единодушни, напредваха бавно. Жената едва пристъпваше и духовникът си помисли, че сигурно краката й се бяха схванали през дългата нощ.
— Сега какво? — попита Лон, когато най-сетне стигнаха до дърветата и навлязоха достатъчно навътре в гората.
— Да изберем място и да й повдигнем наметалото и полата. Тя не може да го направи сама, както е вързана.
— О, драги, просто не бях помислил за тези подробности — призна Лон и едва сега си даде сметка, че това действие нарушава забраната на църквата да се гледа гола женска плът.
— По-добре да бе помислил, защото идеята беше твоя. И няма да ме караш да я развързвам, нали? Защото след миналата нощ няма да ми бъде достатъчно само да й вдигна полата.
Злобният тон на Блар показа на Лон, че независимо от неговите морални задръжки, от общ интерес щеше да бъде, ако именно той повдигне дрехите на девойката. Просто нямаше да гледа, реши Лон, докато събираше кураж да й помогне. Трябваше само да я хване отстрани, да вземе полите и да ги издърпа нагоре. После, още преди да е видял каквото и да било, щеше да държи очите си затворени, докато тя свърши каквото трябва.