Въпросите стигнаха до сърцето й и тя искаше да им отговори, но в този миг по тропота на конете иззад скалите разбра, че братята се приближават.
— Побързай, моля те — възкликна тя. — Не бива да ме виждат така!
Брандър потърси туниката на мястото, където я бе видял за последен път — до меха с вино. После прецени, че няма време да се обърне, и пъхна дрехата в ръцете и.
— Благодаря — изрече Мира и мигновено намъкна долната риза.
Когато я нахлузи през главата си, Брандър й помогна да я издърпа надолу и да напъха ръце в ръкавите.
— Казах ти, че не ме бива в тия неща.
— Напротив, много добре се справяш. Само си среши косата и се пооправи, и няма да си помислят нищо лошо за тебе.
Той изрече този съвет с толкова поверителен тон, че тя му повярва. Приглади с ръце тъмната си коса, наметна плаща и го пристегна в раменете. В това време двамата братя се появиха на поляната и я видях; седнала съвсем прилично на един дънер.
Тя поздрави приятелски братята, но за нейно учудване Ланг й отговори с кисела усмивка, докато Рурик изобщо не й обърна внимание, а започна направо да говори на Брандър на родния им език.
Брандър слушаше безизразно, като същевременно събираше завивките, под които той и Мира бяха прекарали нощта. Когато Рурик свърши, Брандър се обърна към нея и измъчено й се усмихна.
— Искат да знаят в коя посока трябва да поемем — каза той на ирландски. Но интуицията й подсказа, че това не бе всичко, което беше казал Рурик. Не случайно бяха говорили на Брандър на езика, който тя не разбираше.
Мира долови сериозността в очите на Брандър и за почна да се оглежда наоколо.
— Трябва да тръгнем на запад — отговори накрая и посочи в тази посока. — Макар че не се виждаха достатъчно добре снощи, онези височини са ми познати. Виждала съм ги на картите на моите хора. Чувала съм че Мак Кугън много често строи лагерите си зад тях.
— Много добре — отвърна Брандър и сегашният и официален тон бе в ярък контраст с любовния му шепот преди малко. — Ти ще яздиш с мене — завърши той, пристъпи напред и подаде на Ланг завивките, а да ги завърже на седлото на коня си.
Мира въздъхна с облекчение, като разбра, че няма да язди заедно с някой от тези намръщени мърморковци. Искаха нейната помощ като водач, а не я поздравяваха и се държаха нелюбезно. Подхвърляха и само думи, свързани с работата, която трябва да свърши. И как ли щяха да реагират, ако предвижданията й за местоположението на Наял се окажеха погрешни, като се има предвид лошото им отношение към нея?
Глава 14
Лон се върна в манастира точно преди „секстата“ — шестия каноничен час и обедната служба за четене на светите писания и псалми, и успя да намери абата в килията му, преди той да излезе да се разпореди за храната.
— Братко Лон — поздрави го абатът, който почти се сблъска на вратата с подчинения си. — Какво те води при мен?
Лон се постара да бъде кратък. По пътя от лагера на Мак Кугън дотук бе имал достатъчно време да обмисли как да спаси викингското момиче, и смяташе плана си за много добър.
— Нищо сериозно, абате. Просто… намерих един желаещ да бъде посветен в Христовата вяра, когато посетих тази сутрин лагера на кралските войници, и реших да ви помоля за разрешение да го доведа тук.
Абатът смръщи вежди и отстъпи назад с усмивка на изненада.
— Желаещ? По това време на годината? Мислех, че сега повечето ирландци са толкова заети с реколтата, че нямат време за такива занимания. Да не би да е някой, който просто иска да го храним до събирането на реколтата.
— Не. Съвсем сигурен съм, сир.
— Не че е толкова важно, ако наистина търси прехрана — обясни абатът сговорчиво. — Нашата мисия е преди всичко милосърдието. Но може би не си го разбрал правилно.
— Не.
— Хм — отвърна по-възрастният и тонът му бе значително обнадежден от тази новина. — Надявам се, че е достатъчно силен да работи на полето или в гората.
— Да — отговори Лон, като си спомни здравото телосложение на Астрид.
— Добре тогава — одобрително кимна абатът. — Следващия път, когато отидеш в лагера на войниците, го вземи със себе си и го доведи тук, а аз ще преценя дали е подходящ.
— О, добре. Благодаря ви, сир. Но има още нещо, което би трябвало да знаете — добави Лон, като имаше предвид обичая на абата да наставлява новодошлите.
— И какво е то?