Има безкраен списък от хора, които ми помогнаха да се движа неотклонно към целта по време на този проект. Много обич и благодарности за екипа на „Снек Пит“: Ана Прендела, Ронан Сандлър и Изабел Кауфман; благодаря, че крещяхте заедно с мен ежедневно. На Карън Чау и Алекс Коули: благодаря, задето работихте с мен върху преводите, и задето бяхте така чудесни. На „Солт Мейтс“, Ашли М. и Катрин Б. - знаете за какво. На Аманда Шах и Полин Хиджин Ким, задето изслушваха страховете ми търпеливо дори когато започвах да се повтарям. На Нур — хапливият ти сарказъм и математически гений ми помогнаха да оцелея през толкова много от изпитанията на миналата година. На всичките ми Демони — Аджа, Саси, Мег, Макс, Грей, Зак, Ноел, Ани, Торп, Роулс, Ана, Лис, Рахна, Никол, Шрути, Кари, Джордън, Зара, Мишел, Ари и Райли: благодаря ви, задето ме изслушвахте и търпяхте да редя тиради с главни букви, докато работех върху тази книга.
На Вероника Рот и Кортни Съмърс дължа специални благодарности. Вие сте най-добрите N7, които един приятел може да си пожелае и подкрепата ви беше неоценима по време на редакциите на „Мираж“, вие бяхте и първите, които прочетоха завършената книга. На Сара Ени, която е с мен от самото начало — приятелството и подкрепата ти означават толкова много за мен. На Тахере Мафи — заради мъдрите съвети, които ми помогнаха да преодолея не една кариерна пречка. На Вещиците — Коди Кеплингър, Лори Девор, Саманта Мабри, Стефани Куен, Стефани Синкхорн, Алексис Бейс, Дебра Дриза, Кейтлин Уорд, Кара Томас, Кейт Харт, Кристин Холбрук, Линдзи Къли, Ейми Лукавич, Морин Гуу, Мишел Крие и Фийби Норт- „благодаря“ не е достатъчно.
И на последно място, но определено не и по важност, благодаря на комитета за дисертацията ми: Джеси Оук Тейлър, Чарлс Лапорт и Джулиет Шийлдс. Оставам ваш вечен длъжник заради подкрепата, която ми оказахте, докато се занимавах с изпитите, писането и редакцията на романа едновременно, както и за интелектуалните предизвикателства, които обогатиха тази книга. И конкретно на Джеси: благодаря ти, задето ме научи, че мога да натисна „пауза“ по отношение на едно, за да мога да направя и друго.