Настаниха ме в просторни покои, които се състояха от множество стаи — не по-малко луксозни и пищни от тези, които бях видяла в Зияана. Стаята беше украсена с фигури от тъмно дърво и дебели платове. Точно над тоалетката, покрита с блещукащи бижута, имаше огледало с позлатена рамка. В отсрещния край на помещението имаше маса с подреден комплект за чай — чайникът беше направен от чист екселсиор, а по чашите блестяха златни инкрустации. В гардероба беше окачен тоалетът, който трябваше да облека вечерта.
Трябваше да се превърна в зимната кралица, която да застане до принца на повяхващата есен — Идрис. Обичаят представляваше съчетание от различни ватийски и аталазийски традиции. Преди окупацията Аталазия беше почитала поредица сезонни монарси, а ватийците устройваха пиршество пред очите на лятната кралица на родната им планета. Сега, когато Андала беше столица на тяхната империя, те бяха обърнали традицията с главата надолу, за да получат благоволението на страната, която беше подчинила Андала.
Не устоях и прокарах пръсти по роклята. Изглеждаше тежка — сребриста на цвят, с широки ръкави и копчета до шията, а полата беше обточена с ярки бели нишки и обсипана с дребни блещукащи камъчета. Не беше възможно да са диаманти, нали? Около кръста беше увито нещо, което наподобяваше по-скоро кушаилски пояс — започваше точно под гърдите и стигаше ниско до бедрата, предназначено да се увие повече от веднъж. А от раменете висеше прозрачна въздушна наметка, с метри по-дълга от полите на роклята и украсена с избродирани тук-там снежинки.
Бях страдала и се бях обучавала, за да посрещна този момент, и най-после щях да имам възможност да постигна успех. Нервното вълнение накара стомаха ми да се свие. Уверена бях, че мога да заблудя братовчедите и придворните на принцесата. Но не бях толкова сигурна, че ще успея да заблудя годеника й. Бях ги виждала заедно — бяха неразделни, като първи приятели. Роклята нямаше да бъде достатъчна да го измами.
Не смятах, че Марам има истински приятели, а и ако се вярваше на думите й, годежът й с Идрис беше продиктуван само и единствено от политически интереси. Въпреки това се тревожех. Какво очакваше той от Марам? И ако тя беше укрила някакви тайни, свързани с връзката им, от мен, как щях да се справя със задачата си?
„Но защо би държала нещо в тайна? — запитах се. — Защо всъщност прави каквото и да било?“
Тала се увери, че съм се нахранила, преди да ми помогне да съблека роклята, която носех, и да ме сложи да седна пред тоалетката, за да оправи прическата ми. Сплете краищата на кичурите на плитки и ги завъртя на тила ми, после ги обви със сребриста мрежичка, отрупана с висулки като мънички дъждовни капки. През челото ми спусна верижка, от която висеше тъмносин скъпоценен камък. Наблюдавах в огледалото как лицето, което и без това вече ми беше чуждо, става още по-чуждо.
— И още нещо — каза тя накрая и вдигна чифт огромни обици, плоски сребърни елементи, от които висяха два по-малки камъка със същия цвят.
Крайният резултат, заедно с роклята и наметката, изглеждаше като момиче, родено в заможно семейство — красиво, самоуверено. Не можах да потисна спомена за последния път, когато ме бяха накичили с красиви бижута — майка ми, за навечерието на пълнолетието — и в гърдите ме жегна остро, дълбоко чувство на вина и копнеж. Тала се усмихна зад мен и стисна леко раменете ми.
— Ще се справиш — каза. — Имам вяра в теб.
Кимнах и изправих гръб. Тази вечер щях да бъда Марам пред цялата свита на ватийците и андаланците. Не можех да се проваля.
Кушаилите от Андала не организираха балове — не и така, както го правеха ватийците. Провеждахме пищни угощения, които се проточваха до късно през нощта, пеехме, свирехме и разговаряхме помежду си. Но на ватийските балове имаше танци и въпреки уроците мисълта за тях ме тревожеше. Танците с хора бяха различни от танците с дроиди.
Идрис ме чакаше в преддверието. Тъмната му коса беше обсипана с блещукащ златен прах, носеше ватийска военна униформа — черно сако и черен панталон — с червени кантове. Единствената му отстъпка пред кушаилските традиции беше поясът, увит около кръста му. Заболя ме, когато видях водача на най-смелия от андаланските родове облечен като един от тях. Превърнат в един от тях. Усмихна се, когато ме видя.