За първи път някой ми даваше възможност да си почина, без да иска нещо в замяна.
В крайна сметка открих малко басейнче в една вдлъбнатина до стената на пещерата. Свалих чехлите си, спуснах крака от ръба на скалата и ги потопих във водата с благодарна въздишка. Беше студено, но въздухът бързо се затопляше и не след дълго свалих наметалото, в което се бях вкопчила допреди малко. Целият Джанат беше притихнал, сякаш чакаше да се случи някакво свещенодействие. Носеха се птичи песни, бълбукането на течаща вода и шумоленето на листа, но нямаше хора — или поне така изглеждаше. Атмосферата беше като в храм, където очакваш да призоват към молитва, да се издигне слънцето, да чуеш хорските молитви. Затворих очи, вдишах и усетих как тежестта на случилото се през последната седмица пада от сърцето ми.
Идрис ме завари така — удобно подпряна на ръце, облегнала тяло назад и вдигнала лице към тавана на пещерата. Той не каза нищо, а вместо това също свали обувките си и се настани на скалата до мен. Тишината помежду ни често беше изпълнена с напрежение — сякаш си спомняхме за следобеда в изкуствената пещера или пък за сутринта в малкото дворче. Не биваше да го докосвам, нито да се оставям той да ме докосне. Трябваше да го държа на разстояние. И понеже не го бях сторила, сега трябваше да направя избор. Когато го погледнах, забелязах, че ме наблюдава.
— Какво?
Той се усмихна.
— Мога да те науча да плуваш.
Изпръхтях, но той се усмихна още по-широко.
— Нейно височество не плува — напомних му. — А аз ще ходя само там, където трябва да бъде тя. Пък и това е ужасна идея.
— Никога ли не си живяла близо до вода?
Поклатих глава и се извърнах настрани.
— Беше долина — казах след малко. — Ватийците са построили бент на реката преди двадесет години. Няма къде да се плува.
— Аха…
Не се бях замисляла за долината, която беше моят дом преди, от толкова дълго време. Мислите ми винаги се насочваха към Хуснаин, Азиз или родителите ми. Никога не ми беше хрумвало, че ще ми липсва, а ето че сега усещах как болката стяга сърцето ми при мисълта за заобикалящите я планини и често задименото небе.
— Питах се — поде отново Идрис, а аз се опитах да потисна въздишката си.
— Да, саиди?
— Песента, която изпя онази сутрин. За какво се разказваше в нея?
Усетих как започвам да поруменявам още преди да го погледна. Наистина си нямаше представа — поне това можех да прочета със сигурност по изражението му. Но що за глупачка се бях показала, задето реших да запея стара любовна песен. Знаеше какво означава, независимо от факта, че не разбираше думите. Беше го унесла също така дълбоко, както и мен, и беше впил поглед в лицето ми така, сякаш бях единственият човек в градината — дори докато Тала ни хокаше, че сме там сами.
„Не си позволявай да се отнасяш в такива мисли“ — заповядах си. Нямахме бъдеще заедно. Всеки възможен развой на събитията, който можех да си представя за двама ни, водеше до трагедии. Независимо колко красив и мил беше Идрис, той не беше мой. Но щастието, което беше пуснало корени в сърцето ми, все пак отказваше да се вслуша в разума. Гледах го по същия начин, както той гледаше мен — запленена, неспособна да откъсна очи.
Обърнах се тъкмо в мига, в който той загуби равновесие на скалата. Видях всичко, сякаш времето се беше забавило: изражението на лицето му, когато осъзна какво се случва, протегнатата му ръка, пръстите му, когато се вкопчиха в ръба. Дотогава не си бях давала сметка колко е тежък и силен, затова изпищях, когато ме повлече със себе си.
Паднах в басейнчето с оглушителен плисък. Стори ми се, че водата е станала по-мразовита, откакто извадих крака от нея. Стигаше ми едва до коленете, така че след известни усилия да се изправя и да се освободя от хватката на Идрис, успях да стъпя на крака. Принцът стори същото секунди по-късно. Втренчихме се един в друг сащисано, раздърпани и подгизнали до кости. Дрехите бяха залепнали за тялото му като втора кожа, а когато сведох поглед към себе си…
Простенах. Тала щеше да се вбеси, когато ме видеше. Синият кафтан действително беше много простичък, но въпреки това явно беше безвъзвратно съсипан. Когато вдигнах очи към Идрис, видях, че се е ухилил широко.