— И какво ще правите, ако това наивно момиче се издаде?
— Успяла е да заблуди баба ми, Надин — каза Марам. Нямаше нужда да вдигам глава, за да зная, че гледа Надин с поглед, който говори каква глупост е чула току-що. — Очевидно си върши работата много добре.
— Ваше Височество…
— Забранявате ли ми?
— Бъдете внимателна, Ваше Височество. Би било във ваша вреда, ако я загубим.
Затаих дъх, а Надин се завъртя така рязко, че развя полите на роклята си и сребърният й кант проблясна на слънцето. Позволих си да издишам и да отпусна рамене едва след като вратата се затвори с изщракване.
— А сега — рече Марам, като спусна крака на пода. Когато вдигнах поглед към нея, видях, че се усмихва. — Да тръгваме.
Гардеробът на принцесата беше толкова голям, че му беше отделена цяла стая. Като се изключеха дрехите, окачени по стените, имаше кът за сядане, тоалетка и малка ниша с изправено огледало. Поколебах се на прага, докато тя се зарови из роклите и кафтаните.
— И така — започнах аз. — Увеселение?
Тя въздъхна и завъртя очи, сякаш я болеше дори да мисли за това.
— Галена устройва бал в чест на доходоносната година на север. Отчаян опит в последния момент да насочи вниманието към себе си като потенциална наследница на империята. Гостите ще бъдат само ватийци, като се изключат партньорите и децата.
— Толкова ли я мразите?
— Ти да не би да харесваш братята и сестрите си? — попита тя остро.
Успях да устоя на порива да се изсмея.
— Да.
Лицето й придоби особено изражение, сякаш преживяваше отново някакъв спомен.
— Галена беше… и все още е върхът на имперското родословие. Всичко в живота й е било напълно осигурено, докато не съм се родила аз, и тя така и не ми го прости, нито пък факта, че съм нечистокръвна. Настрои придворния кръг на ватийците на Луна-Ваксор срещу мен, преди дори кракът ми да е стъпил там.
— Толкова ли е важна кръвта за ватийците?
Тя ме сряза с леден поглед.
— Казваш го така, сякаш за кушаилците не е важна. Но за Галена — да. Мрази чужденци, и най-вече народа на майка ми.
Над лицето й беше паднала сянка, като че ли Галена беше правила и далеч по-долни неща, но тя не иска да говори за тях.
„Собствената й сестра“ — помислих си и се помъчих да потисна съжалението, което се промъкна в сърцето ми. Нищо чудно, че нямаше доверие никому. Запазих тези мисли за себе си — Марам никога не би снизходила да приеме съчувствието ми. Вместо това попитах:
— И не можете да откажете?
— Ако откажа, ще изглеждам слаба.
Намръщих се.
— Слаба?
— Твърде сложна дума ли е това за теб?
Сдържах се да не изсумтя.
— Не е. Но ако не искате да ходите на бала, просто не ходете.
— Галена би била логичната бъдеща наследница на трона, ако галактическото съглашение не беше принудило баща ми да ме обяви за такава.
— Разбирам — отвърнах аз скептично.
— Не знаеш нищо за историята на собствения си свят, нали?
Не отворих уста, за да не й се сопна.
— Когато баща ми покорил Андала, нарушил галактическия закон. Единственият начин да задържи планетата — и цялата система — бил да легитимизира властта си. Да се ожени за кралицата или някое от децата й и да се съгласи нейният потомък да наследи планетата — обясни тя. После махна с ръка небрежно: — Във всеки случай Галена е убедена, че още има шансове да наследи господството над Андала вместо мен.
Седнах до нея.
— Но…
— Но това е моето наследство, нали така? — довърши тя вместо мен и извърна поглед. — Не е типично за ватийците да оставят покорените народи да управляват сами себе си, а като се има предвид и андаланският произход на годеника ми, хората… говорят разни неща. Казват, че баща ми ще бъде принуден да отстъпи ядрото на ватийската империя на друг.
— А! — казах само, въпреки че стомахът ми се обърна. Така действаха ватийците: ние, победените, бяхме като награди в някаква игра, в която участваха хора, които не ги беше грижа за нас. — Опитва се да ви прогони от трона.
— Да. И не мога да я избягвам. Ако не отида, баща ми ще приеме, че нямам волята да го направя, и това ще докаже, че са прави — че не съм достойна да бъда наследница на империята.
Неразумно си позволих да се разсмея. Напълно в тон с останалите нелепици в живота ми — борба и ревност между сестри, но в галактически мащаб.
— Какво? — попита принцесата вбесена.
— Просто… — закашлях се. — Просто не очаквах да имате такива проблеми.