— Ще се съглася при две условия. Апартаментът ще бъде запечатан, след като го снимаме. Сигурен съм, че мосю Пикар ще ви намери друга стая за тази нощ. Ще оставя един от хората си да ви пази…
— Това изобщо не е необходимо.
— Напротив, госпожо, необходимо е. Макар засега да не сте обвинена в престъпление, остава си фактът, че в тази стая е извършена потенциално криминална дейност. Може и да сте права. Не е изключено мъжът ви да се е самонаранил, обременен от чувство за вина и осъзнаването, че ви е изгубил, че го напускате. Без съмнение нещо такова трудно се понася. Но откъде да знаем дали няма да се върне, за да ви нарани? Трябва да сме сигурни, че сте в безопасност тази нощ. Няма ли да се съгласите?
Отново усетих, че ми прилошава.
— Убедена съм, че Пол никога не би ми посегнал.
— Но ако е оставил кръв по стените от рани, които сам си е причинил и е разкъсал скъпоценните си творби…
Нямаше какво да кажа и затова запазих мълчание. Инспекторът попита Пикар дали към хотела има достъп от покрива или от някоя задна врата. Пикар го уведоми, че само котка би могла да проникне от покрива в някоя от стаите и че задният вход винаги е затворен с катинар от вътрешната страна.
— Няма начин гост да напусне хотела от друго място освен през главния вход.
— Тогава с ваше разрешение ще поставя един от хората ни пред хотела, за да сме сигурни, че на мадам няма да се случи нещо лошо…
— Ами ако реша да се разходя? — попитах.
— Полицаят ще ви придружи. Впрочем утре ще поискам от съдия заповед да прибера уликите, които ще снимаме, а също и паспорта ви до приключване на разследването по повод изчезването на мъжа ви.
— Тогава и аз още утре ще се свържа с посолството ни.
— Това е ваше право, госпожо.
Той се обърна към Пикар.
— С ваше разрешение ще наредя на няколко от хората ми да претърсят хотела, за да видим дали съпругът на мадам не е още скрит тук някъде.
Пикар кимна в знак на съгласие. Но тогава аз се намесих:
— Мъжът ми спокойно е могъл да излезе, когато никой не е наблюдавал външната врата.
Всички погледи се насочиха към Ахмед. Той се притесни от това, че стана обект на всеобщо внимание.
— Бях на рецепцията целия следобед и въобще не видях мосю Пол да излиза — заяви той.
— Тогава още трябва да е тук — отбеляза инспекторът.
— Но ако мосю Ахмед е трябвало да отговори на телефона или да обърне внимание на гост, или да се отзове на повика на природата, мъжът ми би могъл да се промъкне незабелязан.
Отново всички се обърнаха към Ахмед. Той само вдигна рамене и каза:
— Разбира се, естеството на работата ми е такова, че не съм на рецепцията в сто процента от времето.
— Значи, той лесно може да е излязъл — настоях аз.
— Някой щеше да го види — намеси се Пикар. — През повечето време отпред имаме човек. Карим. Той е неофициалната ни охрана през деня, винаги е отвън. Мете, полива цветята и се грижи никой да не се мотае около входа. Нощем имаме друг човек, както мадам знае, защото той я е отървал първата нощ, когато направила опасната грешка да излезе навън сама.
Отново бях надиграна. Виждах как инспекторът си казва наум: „Около тази жена все някакви неприятности“.
И за да забие ножа още по-дълбоко, Пикар добави:
— Говорих с Карим, след като чухме за врявата в стаята ви. Бил е отпред през целия следобед и въобще не е видял мъжа ви да излиза.
— Но аз не видях Карим, когато излязох за разходката си — възразих.
Пикар ме изгледа с присвити очи.
— Той обаче ви е видял да излизате и ми каза, че сте изглеждали като готова да убивате.
— Не е вярно.
Макар, естествено, да знаех, че бях изфучала навън в напълно безумно душевно състояние. Но тази забележка как Карим ме видял…
— Има ли значение, че според него съм изглеждала ядосана? — посочих. — Фактът, че ме е видял да излизам от хотела преди връщането на мъжа ми…
— Той изобщо не е видял мъжът ви да се връща — отвърна Пикар. — Нито го е видял да излиза. И Ахмед не го е видял. Нали така, Ахмед?
Ахмед кимна неколкократно. Кой иска да хапе ръката, която го храни? Особено когато тази ръка принадлежи на студен и пресметлив човек като Пикар, който държи полицията на своя страна в случай на неприятна необходимост.
— Ще го кажа още веднъж. Мъжът ми излезе от хотела някъде към дванайсет и петнайсет. Аз излязох около два часа следобед. Върнах се половин час по-късно, след това отново излязох и отидох да се разхождам по брега. В мое отсъствие в тази стая се е случило нещо и в резултат по стената има кръв, а съпругът ми…