Бен Хасан потисна усмивка.
— Да, написал е, че не може да има деца с теб… че си безплодна.
— Това е възможно най-долната лъжа. — Разплаках се. — А Пол избяга тук, в Казабланка, защото открих, че зад гърба ми си е направил вазектомия.
Бен прие тази информация с моментен шок, но побърза да го прикрие с дежурното си пасивно изражение.
— Това е сериозно обвинение.
Вече ровех в раницата си и търсех документите, които бях донесла със себе си.
— Не е просто обвинение — извиках, — това е истината.
Тръшнах листовете на работата маса пред Бен Хасан.
— Ето всичко черно на бяло.
Със забързан и трескав поток от думи го осведомих как беше стигнала до мен фактурата за хирургическата процедура и последвалите събития, довели ме там, където се намирах сега. Бен Хасан ме слушаше мълчаливо. Когато завърших, взе малко звънче и позвъни два пъти. Омар се появи в стаята само след секунди. Последва кратък разговор на арабски. Другият мъж излезе и скоро се върна с нова чаша коктейл за мен. Залови се да събира парчетата стъкло от предишната, пръснати навсякъде по пода. Когато понечих да се извиня за непохватността, проявена в яда ми, Бен Хасан вдигна ръка и ми поръча да не съдя себе си така строго.
— Преживяла си твърде голям шок през последните двайсет и четири часа. За щастие, въпросната чаша не беше кристал „Розентал“, просто обикновено стъкло, така че няма щети.
Прошепна още нещо на Омар, който хвърли стъклата в близкото кошче за боклук и отново ни остави сами. Щом вратата се затвори, Бен Хасан взе от масата фактурата за извършената процедура и я вдигна пред очите си.
— Ето го и пословичното димящо дуло. Още едно доказателство, че си го нападнала с бутилка, когато си узнала за коварното му предателство.
Стиснах очи. Въобще не биваше да изричам и дума пред този хитрец насреща ми. Накрая казах:
— Разбери, че ти говоря абсолютната истина по повод ранената глава на Пол. И че съм отчаяно разтревожена за него. Трябва да го открия.
Бен Хасан помълча известно време, докато отпиваше от виното си. После каза:
— Дано намериш утеха във факта, че съпругът ти много се потруди да се реваншира на дъщеря си.
— Не те разбирам.
— Помогна ѝ да си купи апартамент.
Сега вече бях напълно озадачена.
— Какво е направил?
— Помогна на Самира да си купи апартамента, в който живее сега. Онзи, пред който си я нападнала словесно тази сутрин.
— Не съм я нападала словесно. Аз просто…
— Обвинила си я, че е любовница на мъжа ти. Самира ми се обади, докато ти спеше, доста разстроена, че си я изложила така на публично място.
— Не съм я излагала.
— Разбирам, че както и по другия въпрос, казваш истината.
— Пол не би могъл да ѝ купи апартамента.
— Плати само половината. Другата половина от сумата дойде от любовника ѝ французин.
— Колко е дал мъжът ми на дъщеря си?
— Един милион дирхама.
Бен Хасан наблюдаваше как ще приема тази дребна подробност.
— Не мога да повярвам — отвърнах.
— Защо?
— Защото това прави колко… Осем цяло и осем дирхама за един американски долар… някъде към сто двайсет и две хиляди долара.
— Ти си същинско ходещо сметало.
— Няма начин да е изтеглил такъв заем в Щатите, без аз да знам.
— Тъкмо затова Пол взе заема тук, в Казабланка.
— Но той няма кредитен рейтинг тук, нищо, което да заложи като обезпечение за такава голяма сума.
— Отново уцели същината на проблема. Тъкмо по тази причина мъжът ти не се обърна към банка или друга финансова институция.
Чак сега започна да ми просветва или по-скоро да ми притъмнява.
— Да не ми казваш, че се е обърнал към лихвар?
— „Лихвар“ звучи малко просташко, не намираш ли? „Финансов посредник“ е далеч по-елегантна фраза.
— Да не мислиш, че сега ми е до изискано изразяване, мосю Бен Хасан? След като е взел заем от лихвар, значи е затънал още по-дълбоко, отколкото си представях. Сигурно знаеш името на гангстера, на когото сега вероятно изплаща сумата в троен размер.
— Човекът не е гангстер. Просто бизнесмен.
— И името му е…?
Последва дълга пауза, през която моят домакин изпразни чашата си, оригна се шумно и преднамерено. Накрая заяви:
— Името му е… мосю Ромен Бен Хасан.
15
Преместихме се в близък ресторант. И когато първата бутилка вино беше опразнена, Бен Хасан вече настояваше, че е новият ми най-добър приятел.
Само че в началото на вечерята далеч не излъчваше добродушие и приятелски чувства. Тъкмо обратното, показа ми заплашителното си лице.