— Сигурно се е опитала да се свърже с Пол.
— Че се опита, опита се. Но не успя. Ходиха с баща ѝ в американското посолство и настояваха да се вземат мерки за екстрадирането му в Мароко, където да се задоми с нея. Консулът им обясни, че най-многото, което могат да сторят, е да наемат американски адвокат, който да издири господин Люън, за да плаща издръжка за детето. Файза му пращаше писма със снимка на дъщеричката им, но той така и не наруши мълчанието си. Дори когато аз му писах след…
Той надигна чашата си с вино и я изпразни на един дъх, след което отново я напълни.
— След кое? — подсетих го.
Бен Хасан се поколеба, преди да отговори.
— Бащата на Файза побесня, като научи, че Пол е успял да се измъкне от сградата. Изля яростта си върху синовете си, а те на свой ред пребиха горкия дребосък, когото бяха оставили да пази задната врата. Така го осакатиха, че лежа в болница с месеци. После по нареждане на баща им подложили на мъчения домакина на съседната сграда и така узнали кой е помогнал на зетя им да се измъкне. Домакинът им казал моето име. Приклещиха ме, когато си тръгвах от Училището за изящни изкуства вечерта. Затътриха ме в една задна улица и после с чук премазаха всичките ми пръсти.
— Ти сериозно ли? — прошепнах изумена и останала без глас. — Наистина ли сториха това?
Той вдигна ръката си.
— Всеки пръст до един. Направиха ги на каша. Всичките кости бяха изпотрошени. Болката бе толкова непоносима, че съм припаднал. Часове по-късно ме открил уличен метач. За щастие, изтичал в училището и намерил двама мои колеги, които водеха вечерни курсове. Те позвънили в полицията, а после и двамата ме придружили в болницата. И слава богу, че били там, защото дежурният лекар бил толкова потресен от състоянието на пръстите ми, че искал да бъдат ампутирани. Колегите ми — и двамата художници — настояли да не прибързва с толкова драстична мярка. Но пръстите ми бяха до такава степен унищожени, че бях в гипс над година. Оказах се щастливец. Един ортопед хирург, французин, който решил, че му трябва смяна на обстановката, работеше на тригодишен договор в болницата в Казабланка. Прояви интерес към моя случай и ме убеди да се подложа на серия експериментални операции за реконструкция на костите. Бяха общо десет, последвани от три години физиотерапия. На онези жалки типове им отне две или три минути да ми съсипят ръцете, а бяха нужни трийсет и шест месеца мъчителни операции и възстановяване, за да мога отново да държа писалка.
Не знаех какво да кажа. Освен:
— Пол наясно ли беше с цената, която си платил, за да му помогнеш да избяга?
— Писах му. Поправка, продиктувах писмо до него, тъй като това беше около два месеца след нападението.
Обясних какво ме е сполетяло, след като го откарах до Танжер. Не му исках пари или компенсация. Желанието ми бе само да знае какво ми причиниха гадовете.
— И какво отговори Пол?
Бен Хасан посегна за виното си и аз едва сега забелязах какви усилия му струваше да обхване столчето на чашата и че всъщност големите му пръсти са по-скоро деформирани, отколкото месести.
Той отпи поредната дълга глътка. Виждах, че си налага да е спокоен и се мъчи да потисне гнева у себе си.
— Пол ми отговори… с мълчание. Дори когато му написах отново осем месеца след първото ми писмо, дори след като няколко от общите ни колеги се опитаха да се свържат с него по повод станалото, дори след като Файза, която, чест ѝ прави, се отрече от баща си и братята си след „инцидента“, се помъчи още веднъж да влезе във връзка с него и го умоляваше поне на мен да пише — той запази пълно мълчание.
— Бяха ли бащата и братята преследвани за престъплението си?
— Да, полицията ги арестува и тримата. Но таткото разполагаше с връзки. А на изслушването пред съдия двете момчета заявиха, че ме нападнали, след като съм се опитал да свалям единия от тях. Бяха осемдесетте години и те се възползваха от гоненията на гейовете, за да си подсигурят защита. Постигнаха извънсъдебно споразумение с мен за сто хиляди дирхама…
— Но това е едва малко над единайсет хиляди долара.
— Тогава беше достатъчна сума да си купиш апартамент. И аз точно това направих с парите. Същия апартамент, в който ще преспиш тази нощ.
— Ами ръцете ти?
— Френският хирург се оказа магьосник. Наистина реконструира костите и свърза някои от нервните окончания, за да имам някакво усещане в пръстите. Но не е кой знае колко. Дори и днес…