— Това истината ли беше?
— Да го кажем така: тя не молеше за пари и любовникът ѝ беше дал достатъчно, че да направи депозит за малък двустаен апартамент в същия квартал.
— Ти подведе ли го да си мисли, че като ѝ плати практически половината апартамент, ще може да възстанови отношенията си с нея?
— Може би.
— Нека отгатна. Казал си му, че за да получи заема, трябва да дойде в Мароко, за да подпише документите и да ти плати първата вноска.
— Позна.
— След като той през целия ни престой тук не се отдели от мен, къде се видя с него?
— Накарах Омар да ме откара до Есувейра. Имахме много приятен обяд в заведението на Фуад, докато ти усъвършенстваше френския си и се разхождаше по брега, ако не ме лъже паметта. Той подписа документите и ми даде парите за първата вноска. Тъй като ми правиш впечатление на грамотна в юридическо отношение, позволих си да донеса договора за заем, съставен от местен нотариус, който бях уредил да се срещне с нас там.
Бръкна в джоба на сакото си и извади документ от три страници на френски и арабски. Прегледах го набързо, като обърнах на последната страница, където се мъдреше подписът на съпруга ми до печата на нотариуса, както и втори контролен подпис. На втора страница открих информацията, която ми беше нужна (и която можех да разбера на френски): условията на договора. Установих, че един милион дирхама трябва да бъдат изплатени обратно в период от десет години при годишна лихва 160 000 дирхама на месечни вноски от 13 333 дирхама — около 1500 долара или 18 000 годишно. Тъй като Пол печелеше 100 000 долара брутно възнаграждение от университета и най-много още 15 000 от продажби на свои творби, след плащането на данъците, социалната осигуровка и своя дял от ипотеката му оставаха към 40 000 да покрива разноските си по колата, да си плаща дела от сметките, мобилния телефон, таксата за фитнес клуба, да купува храна, да внася лептата си за едномесечната ваканция на крайбрежието на Мейн, където почивахме всяко лято. За тези далеч не екстравагантни разходи му отиваха по петстотин долара седмично и му оставаше много малко отгоре. Да се нагърби със заем, който щеше да му струва 1500 долара всеки месец, беше лудост.
Метнах документа обратно към Бен Хасан.
— Със сигурност си постигнал желаното отмъщение. И ще направиш нелоша печалба от този заем.
— Мадам, аз не съм „Сосиете Женерал“, нито „Чейз Манхатън Банк“. Аз съм бизнесмен и се наложи да извадя от ресурсите си, за да финансирам приятел.
— Сега знам защо Пол толкова настояваше да прекараме тези седмици в Мароко. Ти не би му дал пари, ако не е в страната, а така можеш да го впримчиш. Обзалагам се, не си съобщил на Самира, че е получила от баща си един милион дирхама.
— Тя подписа окончателно за апартамента едва миналата седмица и ще се премести в него след месец. Спокойно може да съм пропуснал да спомена, че Пол ѝ е помогнал…
Едва сдържаше усмивката си при тези думи.
— Глупости. Искал си да се появи на прага ѝ, а тя да му затръшне вратата в лицето.
— Може би. Но не забравяй, че той хукна към Казабланка само защото ти го хвана в онази малка лъжа.
— Тогава сигурно ти се е обадил в паника и те е помолил да подготвиш срещата му със Самира. Ти си му дал адреса ѝ, но не си я предупредил, че баща ѝ ще се появи, а си знаел каква ще бъде реакцията ѝ.
— Отмъщението е ястие, което е най-добре да се консумира студено.
— Как отмъсти на бащата на Файза и братята ѝ?
— Ще те оставя сама да откриеш. Но пак ти го казвам, мадам Робин, много съм впечатлен от теб. И съветът ми ще е прям: ограничи щетите си. Утре стани, иди на летището и остави мъжа си на съдбата, която му е писана.
— А ако Пол не ти плати месечната парса…?
Бен Хасан разплете пръсти и се вторачи в мен с поглед, който беше колкото леден, толкова и заплашителен.
— Какво ще се случи със скъпия ти съпруг, ако не изпълни ангажимента си към мен, с който е правно обвързан? Ще си доставя огромното удоволствие да гледам как Омар смазва с чук всичките му пръсти.
16
Силно се изкушавах да плисна остатъка от виното ми в лицето на Бен Хасан, след като той изрече заплахата си. В продължение на няколко напрегнати мига ми се наложи да притискам чашата към масата. Той се сети какво се въздържам да сторя, повдигна пръст и рече: