— Както е при вас.
— Не бъдете много сигурна в това. И аз си имам моите ограничения и недостатъци като всеки друг. Както и бракът ми не би могъл да се нарече идеален.
— Изтраял е четиресет и четири години.
— Така е. Но бяхме разделени в продължение на шест години, през които и двамата имахме връзки с други хора. И тъкмо моята слабост — увлечение по жена от паството ми — беше първоначалната искра за раздялата. Причини много проблеми и възпрепятства кариерата ми. Това, че открихме отново пътя един към друг, беше забележително духовно пътуване. Не беше лесно, нито лишено от болка. Но резултатът бе още двайсет невероятни години заедно. И после най-внезапно тя почина. Херта беше само на шейсет и осем. Както често казвах на енориаши, преживели трагедия, никога не можем напълно да схванем Божия промисъл за нас.
— Но искрено ли вярвате, че Негова е била ръката, която е поразила съпругата ви?
Дитрих се усмихна.
— Оценявам употребата ви на езика на Стария завет. Нямам отговор дали Той е всевиждащ и контролиращ всичко Бог, който решава съдбата ни. Бог за мен е по-комплексна идея. Монтен е казал, че непознаваемостта на живота е нещо, което всички трябва да прегърнем.
— Убедена съм, че човек може да има религиозна вяра и да разсъждава в същото време.
— Но вие самата никога не сте били способна да прегърнете идеята за вяра, така ли? — попита той.
— О, аз имам много вяра… в нуждата да се бориш и да се движиш напред. И макар че на някакво ниво ми се иска да падна на колене и да Го моля да доведе съпруга ми при мен, имам усещането, че бих говорила на себе си.
— Въпреки това аз ще се моля за вас довечера… и за вашето самотно пътуване в Niemandsland. Ничия земя. Като територията отвъд Тата. Миналата седмица в друго кътче на Сахара прекарах два дни на дюните. Шофирах сам, което беше много опасно, защото, излезеш ли от пътя, се движиш директно върху пясъка. Наложи се да наема четири по четири, а собственикът на хотела настояваше да взема шофьор, водач. Но аз трябваше да го направя сам. Соло.
— Какво се опитвахте да докажете, като се впуснахте сам в дивата Сахара без пътища? Свързано беше с общуването с Бог ли?
Той свали очилата си и потърка очи.
— Свързано беше с изправяне пред моята самота.
— Самота в лицето на скръбта?
— Разбира се. Но също така самота в лицето на Бог. И с факта как най-сетне знам, че Той не може да ми даде нужните отговори.
— Ала вие все така вярвате?
— Да, вярвам. Правя го не по навик или заради потребност от ритуала, макар много да обичам ритуала на еклезиаста. Мисля, че все още вярвам, защото искам да си позволя да бъда отворен към присъщата на живота загадка. Кое е реално за нас? Кое е мираж? Защо прекарваме целия си живот в опити да направим разграничение между двете? А когато умрем, когато телесната ни обвивка я няма вече, ако това е просто краят на съзнанието… то тогава какво?
— Точно това е голямата мистерия — промълвих.
Той погледна часовника си.
— Обещах на сина си Хорст, че ще се свържа късно тази вечер с него по скайп. В момента преживява развод. Само на трийсет и две е, с малка дъщеря — моята внучка — и е съкрушен, макар че от години беше нещастен в брака си. Ала сега е избрал огромната тъга. Оценявам го. Аз самият съм я избирал в трудни моменти в живота си.
— Много добър баща сте, щом ще му се обаждате така късно.
— Да си родител, е доживотна служба. Те винаги си остават твои деца. И винаги си ангажиран с тяхната уязвимост и собствените им борби да си създадат нещо щастливо… или не.
— Да съм родител… тази мечта е мъртва за мен.
— Не го казвайте.
— Миналия октомври навърших четиресет.
— При днешния напредък на медицината все още имате време.
— Ще ми се да можех да повярвам.
— Признавам, това е разговор, какъвто не очаквах да водя в Тата — каза той. — Вярващият у мен може дори да приеме идеята, че сме били събрани тази вечер с причина. Дори когато си в плен на най-отчаяна самота или съмнения, може да се появи някой, който да ти припомни, че не си сам.
— Красиво казано. И един последен въпрос: Бог говори ли ви, когато бяхте съвсем сам в Сахара и тъй силно уязвим?
— Разбира се, че ми говори.
— Може ли да попитам… Какво ви каза?
— Да се върна на безопасно място.
— Добър съвет.
Той се изправи.
— Утре ще взема автобуса в осем до Варзазат, така че ако искате компания за из път…
— Ще се кача на автобуса в пет.
— Не разполагате с никакво време за сън.