— Искаш ме, нали?
Кимнах. Отново ми отправи широка усмивка. Главичката на пениса му се търкаше в мен, като се опитваше да проникне, но не успяваше поради пълната сухота, която срещаше.
— Разкрачи се по-широко — нареди той, плю в дланта си и потърка устните на вагината ми, като напираше да проникне.
Имах чувството, че ме разкъсва, толкова невероятна бе агонията. Той подхвана лудешки тласъци със затворени очи. Лявата ми ръка стегна хватката си над лакътя му и умишлено влязох в синхрон с движенията му. В същото време пръстите на дясната ми ръка трескаво развинтваха капачката на тубата. Стоновете му се засилваха, а пенисът му се втвърди още повече с приближаването на еякулацията и тогава капачката бе достатъчно разхлабена, че да потече тънка струйка гориво. Посегнах със свободната си ръка и помилвах лицето му. Той отвори очи и аз мигом забих нокти в тях и задрах надолу. Бликна кръв, а виковете му бяха оглушителни. Наклоних тубата и целия го наквасих с бензин. Той отскочи назад и падна на земята, като стискаше лицето си, а кръвта се лееше от очните му ябълки. В миг скочих от каросерията, грабнах запалката от стъписания съучастник, щракнах я и я хвърлих запалена право към нападателя си. Всичко това отне може би три секунди. Раздаде се силно съскане. Пламъкът подпали бензина. Отвратителният дребосък гореше.
Крясъците му на агония бяха съпроводени от писък, нададен от съучастника му, към когото вече се бях втурнала с ноктите напред. Ала успях да одраскам само бузите му, защото той ме посрещна със силен удар в лицето и аз се свлякох на колене. Изрита ме с всичка сила в главата.
И светът отново стана черен.
20
Горещината бе тази, която ме върна към живота. Но след това вече заплашваше да ме доубие.
Когато се върнах в помътено съзнание, болката бе раздираща. Главата ми беше зле пострадала, скулата — с фрактура, устата ми — разбита. В едното си ухо чувах силно звънтене и пулсирането в черепа ми бе непоносимо.
Бях припаднала по лице върху пясъка. Разбрах го, защото, щом най-сетне отворих очи, те се напълниха с пясък, от което скочих, а после за малко не се стоварих отново на земята от болката. Известно време останах така, със здраво стиснати очи, и си дадох сметка, че е горещо като в бойлерно помещение. Освен това бях без бельо. От кръста надолу усещах тялото си като опечено.
Опитах се да се изправя на крака, но не успях. Отпуснах се на колене, но пясъкът така пареше, че се принудих да стана с големи мъки. И тогава го видях — или онова, което беше останало от него. Още беше на колене. Целият овъглен. Повечето от чертите му бяха обгорели до неузнаваемост, но част от лицето му все още бе запазена.
Извърнах се. Изригнах отведнъж цялото съдържание на стомаха си и това усилие ме повали, ала отново горещият пясък ме принуди да се изправя.
Всичко ми се върна отведнъж до най-дребните подробности от мига, в който ме бяха сграбчили. Всичко, което ми бяха сторили. Всичко, което аз бях сторила — доказателството бе пред очите ми. И удара в лицето, и ритника в главата, от които бях потънала в пълен мрак до този момент.
След повръщането изпитах остра жажда, а и бях вече силно опърлена от лежането в безсъзнание под парещото слънце. Колко време бях останала просната тук? Инстинктивно погледнах китката си, като си мислех, че сигурно са ми взели часовника. Ала татковият „Ролекс“ още си беше там. Също и двата ми пръстена — годежният и венчалният. Часовникът ми каза, че е осем и двайсет и три часът сутринта, а стрелките се мержелееха пред погледа ми. Зрението ми явно бе пострадало от този финален ритник в главата. Силното слънце къпеше пейзажа в бяло. Когато се опитах да направя крачка напред, усетих стъпалото си омекнало. Втренчих се надолу в него и сериозно се разтревожих от замъгленото си зрение. Но можах да различа бежовия панталон пред себе си. Моят бежов панталон и бикините ми, смъкнати от малкия лайнар, преди да ме насили. Преди аз да го подпаля.
Нужно бе сериозно усилие да се наведа и да вдигна захвърлените дрехи. Да ги облека, беше истинско изтезание. Когато най-сетне се напъхах в тях и открих също и сандалите си, смъкнати от краката ми, забелязах точно до себе си следа от автомобилна гума. Продължаваше на метър-два напред, завърташе се в кръг и после…
Той беше заминал с пикала. След като ме ритна в главата, мръсникът явно бе скочил в него и бе отпрашил към зората. Оставил бе съучастника си да гори, а жертвата си — в безсъзнание върху пясъка, изложена на безмилостните природни сили, за да ѝ докарат смърт, пред която удушаването би било за предпочитане. Защото, докато гледах кръговата следа от гума в пясъка, видях…