Дали не беше междинна фигура, която да ме насочи към отвъдното?
Но защо ми говореше на арабски?
— Салаам, салаам… ес-хи, ес-хи…
Здравей, здравей.
Знаех какво означава „ес-хи“, защото една от чистачките в Есувейра го казваше, като се опитваше да вдигне вечно спящия на хотелската рецепция мъж.
Събудѝ се, събудѝ се.
Ала не можех да сторя нищо, освен да отворя донякъде едното си око. Искаше ми се пак да потъна в мрака.
Внезапно усетих течност до устните си.
Гласчето изрече напевно:
— Ма’а… ма’а… шреб.
Още течност до устните ми. Отворих широко уста и я оставих да сипва вътре.
— Ма’а… ма’…
Вода.
След няколко мига гърлото ми отново се отвори.
Вода.
Заедно с това дойде и осъзнаването, че още бях тук. Просната в Сахара. Жива, но едва. И все пак още тук. А в устата ми течеше вода. После гласчето изрече:
— Беллати… беллати.
Усетих да слага кърпа върху лицето ми.
И пак бях сама.
Отново ме обгърна тъма.
Докато не чух пак онова гласче. Придружено от други два гласа. На възрастни хора. Мъже. Викаха си един на друг. После на мен.
— Шреб… шреб.
Някой дръпна кърпата от лицето ми и повдигна главата ми, а друг започна да сипва вода в устата ми. Отначало се задавих и я повърнах. Мъжът, крепящ главата ми, ме хвана здраво, използва нещо да почисти устата ми и после внимателно притисна бутилката между устните ми. Този път успях да я задържа. И пих, пих, пих. В един момент отново взех да се давя. Мъжът отново ме почисти и ме накара да пия още. Нямаше да спре да ме налива с вода, докато не се увереше, че отново съм поне малко хидратирана. Нямам представа колко време е отнел този процес. Знам, че водата ми върна достатъчно съзнание, за да видя двама мъже със сурови, обветрени лица, заети да спасяват живота ми.
Чух онзи, който ми говореше, да изрича нареждания на висок глас. После бях повдигната и сложена върху дюшек. Отблизо идеше мирис на животински тор. После някой се качи до мен. Отворих едно око и видях седнало край дюшека момичето, което ме беше открило, да се усмихва срамежливо, преди отново да покрие лицето ми с кърпа. После хвана ръката ми и я задържа в своята. Усетих някакво движение пред нас, наклонената плоскост, върху която лежах, се изравни, чух плясък на камшик и рев на магаре, после отново припаднах, когато каруцата с мен се затътри бавно през пустинята.
Нямам представа колко дълго съм прекарала във всеобхватна тъма. Когато се събудих, бях на съвсем различно място. Щом отворих очи, видях свещи и два газови фенера да осветяват вътрешността на шатра. Самият факт, че отворих двете си очи, бе изненадващ. Също такова бе присъствието на старица — лицето ѝ бе като барелеф, имаше само четири или пет зъба. Взираше се в мен и щом я погледнах, възкликна:
— Аллаху акбар!
Опитах се да се надигна до седнало положение. Бях твърде слаба и не успях. Старицата ми заговори тихо и леко притисна главата ми към постелята. Появи се друга жена, много по-млада, хубава и усмихната.
— Хамдилли-ла!
Докосна лицето ми с пръсти. Трепнах. Дори лекият допир до бузата ми предизвика болка в безброй нервни окончания. Тя мигом придоби разкаян вид, особено след като старата ѝ извика да свърши нещо. Няколко мига по-късно по лицето ми леко бе разтъркано някакво олио. Едва сега осъзнах, че съм гола от кръста надолу. Бях просната на легло, подобно на ковчег, краката и хълбоците ми бяха покрити с разни кърпи, на слабините ми имаше бяла превръзка, по която личеше засъхнала кръв.
Щом видях кръвта, отново се озовах обратно в оня пикап, а насилникът ми ме разкъсваше с тласъците си.
Започнах да треперя. Младата жена веднага ме прегърна, зашепна ми на арабски, успокояваше ме, веднъж дори направи жест към окървавената превръзка и после избъбри нещо утешително и многословно, сякаш искаше да каже: Знам какво ти се е случило и е ужасно. Но ще се оправиш.
До нас се доближи старицата с чаша в ръка, пълна с нещо димящо и ароматно. Направи знак на младата жена да ме повдигне и после ме подкани да пия тази билкова горчиво-сладка отвара. Имаше мигновен сънотворен ефект. Само след секунди се пренесох другаде.
Когато се събудих, беше ден. Още се чувствах отчаяно слаба, замаяна от сътресение, с пищене в ушите, което не искаше да се махне. Изпитвах и неотложна нужда да се изпикая. Но щом понечих да седна в леглото, изгубих равновесие и паднах обратно по гръб. Тогава видях момичето, което ме намери, да се надига от дюшек в ъгъла на шатрата и забързано да се приближава към мен. Макар и съвсем сънена още, усмихна ми се широко. Успях да ѝ отвърна с немощна усмивка.