21
Постепенно започвах да осъзнавам минутите, часовете, дните — когато бях будна. А това не беше много често, тъй като възстановяването ми включваше пиене на онзи билков бъркоч два пъти на ден, след което заспивах за девет часа.
Любопитното при тази отвара бе, че въпреки силата ѝ се будех с прочистено и ясно съзнание.
„С ясно съзнание“ звучи преувеличено в моя случай. Ударите по главата ми бяха довели до сериозно сътресение и увреждане на средното ухо. Едва доста по-късно си дадох сметка защо старицата, поела в ръце моето лечение, настояваше за угояването ми. Така даваше покой на мозъка ми, за да се възстанови.
Името ѝ беше Майка. Дъщеря ѝ — хубавата млада жена, която не се отделяше от мен, беше Титрит. А момиченцето, което ме бе зърнало и спаси живота ми, се казваше Наима.
Научих имената им в деня, когато Майка реши, че съм готова да спра лечението с осемнайсет часа сън. Преди това билковото лекарство ме оставяше будна за толкова кратко време, че можех да приема само най-основна информация. Ала една сутрин Майка не ми даде нова доза отвара и някъде към ранния следобед мъглата в главата ми се поразчисти. Посочих към себе си и ги осведомих, че името ми е Робин.
— А вашите имена?
Наима беше тази, която ме разбра мигом, посочи към баба си и майка си и ги назова, преди да ми съобщи своето име с бодро и звънливо гласче:
— Наима!
Баба ѝ обърна очи нагоре в гримаса, сякаш да посочи, че подобна дързост ще се толерира само още известен брой години. Когато вдигнах палец срещу Наима, тя имитира жеста, възхитена от него. Показа го на баба си и майка си, горда колко добре го прави. Титрит я насърчи с пляскане на ръце и смях, докато дъщеря ѝ наперено маршируваше в кръг, а Майка прекрати тази мила сценка, като ми показа, че трябва да вървя към нея, без някой да ми помага. За пръв път, откакто Наима ме намери в пустинята, ми бе позволено да пристъпя, без трите жени да ме подкрепят. Бях колеблива и се съмнявах, че ще мога да прекося разстоянието — а то не беше повече от два метра, — без да рухна. Отначало понечих да го направя бързо, но Майка предупредително вдигна ръце и показа, че ключът е бавната походка. Последвах съвета ѝ, като внимателно поставях единия крак пред другия, пробвах равновесието си и си давах сметка колко е крехко състоянието ми. Все пак успях да стигна до другия край на палатката, за което бях наградена с аплодисменти от Титрит и Наима и с отсечено кимване от Майка.
Палатката. В нея беше кушетката, на която бях прекарала толкова много време в сън. Подът беше пръстен. Имаше газова лампа. Две кофи: едната за миене, другата с питейна вода. Имаше две столчета, на които да сядат гости, и дюшек на пода. Това беше моят свят в продължение на седмица или десет дни, а може би и по-дълго.
След като прекосих разстоянието, трябваше да поседна на едно от столчетата, защото леко ми се зави свят. Майка докосна главата ми, поклати едната си длан, после вдигна двете си ръце нагоре. Изтълкувах жестовете ѝ така: Още не си съвсем добре. Заради травмата в главата равновесието ти е разклатено, затова ще я караме бавно. После ме накара да се изправя и нареди на Титрит и Наима да съблекат простата бяла нощница, която Титрит ми бе донесла преди няколко вечери и с която спях напоследък. Краката и бедрата ми още бяха омотани с бели парчета плат, напоени с масла, от които се разнасяше билков медицински мирис. Кървавата превръзка между краката ми беше сменяна ежедневно, но макар кървенето отдавна да бе спряло, Майка настойчиво мажеше два пъти дневно слабините ми и вагината навътре с мехлем, който полагаше съвсем невъзмутимо и делово.
Майка бе решила, че е настъпил моментът да огледам причинените ми поражения… или да проверя как върви заздравяването. Когато започнаха да свалят превръзките от краката ми, инстинктивно отвърнах очи. Докато преди бях искала единствено да видя колко зле е всичко, сега, като се връщах към някаква твърде изкривена норма, въобще нямах желание да видя колко съм обезобразена. Това щеше да повдигне въпроса за живота ми извън палатката — и дали изобщо бих могла да се върна към него. Или ако вредите бяха тежки, дали изобщо бих го поискала.