Майка, каквато си беше мъдра и проницателна, въздейства на страховете ми незабавно. Явно не беше човек, който си пада по заобикалките, затова, докато Титрит и Наима ме събличаха, изчезна за момент навън и се върна с огледало в ръка. Вече бях чисто гола и тя започна да сваля една по една превръзките около краката ми. Тъй като бях изоставена да умра полугола под слънцето, долната част на тялото ми беше останала незащитена в продължение на няколко часа. Същото се отнасяше и за лицето ми. Парчетата плат бяха махнати, но аз отказвах да погледна. Тогава възрастната жена внимателно, но решително наведе главата ми надолу.
По бедрата ми имаше дълги червени ивици, някои особено ярки, други — започващи да избледняват. От коленете надолу също имаше няколко сериозни петна от обгаряне. Но най-тревожното бяха гроздовете от белезникави и червени мехурчета, които бяха навсякъде, но най-вече концентрирани по дясното ми бедро.
— Какво е това? — попитах и ги посочих.
Майка подхвана насърчителна лекция и заобяснява (като почукваше бързо палец по средния си пръст, а после го стрелкаше към бедрото ми), че докато съм била в безсъзнание, съм била нападната от някакво насекомо. Дори се пробва с дума на френски:
— Des puces.
Бълхи. Пясъчни бълхи. Знаех за тях от многото пътеводители за Мароко, които бях изчела преди пътуването. Преобладаваха в пустинята. Появяваха се по изгрев-слънце и бяха безмилостни, щом им паднеше човешка или животинска плът. Гъстотата на ухапванията беше шокираща. Майка видя стъписването ми. Чрез обичайната старателна пантомима от жестове показа, че с времето ще се поскрият.
— Ами изгарянията? — попитах, като посочих дълбоките червени бразди, някои от които още с мехури. Майка направи движение надолу с длани, сякаш да каже „Ще намалеят“. После пипна рамото ми решително, но и утешително и изрече една дума:
— Шажа’а.
Показах с изражение, че не разбирам, а тя докосна сърцето ми, главата ми и с показалец изправи брадичката ми.
— Кураж? — попитах, като се постарах да го изговоря с френско произношение. Титрит моментално закима с глава и каза нещо, с което възрастната жена се съгласи. Размаха пръст пред лицето ми като строга майка игуменка и повтори думата отново:
— Шажа’а.
Наима започна да имитира баба си, като ми клатеше пръст насреща и повтаряше „Шажа’а, шажа’а, шажа’а“, и накара дори обикновено строгата Майка да се усмихне за кратко.
После старицата премести огледалото пред слабините ми, за да видя, че срамните ми устни бяха до голяма степен заздравели. Накара Титрит да донесе тенекиената кутийка с домашно приготвен мехлем, с който бе третирала разкъсаните ми вътрешности. После, като посочи, че трябва да се разкрача малко, натопи пръсти в мехлема и започна да го разнася в мен. Отново ме порази не само спокойният и делови маниер, с който правеше това, а и фактът, че малката Наима не бе отпратена по време на тази процедура с интимните ми части. Тъкмо обратното, беше се залепила за баба си и наблюдаваше с интерес. Начинът, по който тези жени третираха онова, което евфемистично наричаме „женски работи“, с утилитарно и лишено от излишен свян отношение, ми действаше едновременно изненадващо и благотворно в настоящото ми още крехко душевно състояние. Стори ми се мъдро и практично да включат малката във всичко това, със сигурност, без да я посветят в причините за състоянието ми. И ето че Наима следеше как баба ѝ ме обработваше внимателно и сръчно. Приех като положителен знак, че изпитвах само лек дискомфорт, а не побъркваща болка. Когато приключи с процедурата, Майка вдигна палец нагоре (тя също беше възприела жеста, който показах на Наима). После с движения на ръцете ми даде да разбера, че по нейно експертно мнение вътре всичко е заздравяло.
Дойде време да бъде разкрито онова, което ме ужасяваше най-силно: състоянието на лицето ми. Нали имаше една стара пословица, че било огледало на душата? Ако беше вярна, то душата ми бе още съсипана и покрита с белези. Когато Майка ми поднесе огледалото, забелязах, че дъщеря ѝ определено се почувства неловко, сякаш очакваше да рухна при първия поглед към последствията. Затворих очи, поех дълбоко дъх да си дам сила и ги отворих.
Първото, което забелязах, бяха червените петна от слънчево изгаряне по челото и бузите ми, както и съзвездия от ухапвания. През всичките часове, докато лицето ми бе останало заровено в пясъка, бълхите си бяха устроили пиршество. Отново Майка ми сигнализира, че с времето ще избледнеят. Същото се отнасяше и за мехурите по брадичката ми. Ала още по-силно бях шокирана от обезцветяващата се синина на лявата ми буза, простираща се нагоре към почернелия полукръг под окото ми. Лявото ми ухо беше леко деформирано от удара, нанесен ми от гадния дребосък — удар, който ме бе оставил с непрестанно звънтене в него. А устните ми бяха силно нацепени.