познанство. Предполагам, че един от американците тук е бил майор,
който е командвал сержанта от артилерията. А другият тип вероятно е
приятел както на американския шеф, така и на майора.
Макс обмисли казаното.
— Възрастта им май отговаря. Артилеристът и майорът са
работили заедно и са се сприятелили. Измислят плана, разказват го на
приятеля на американския шеф, който трябва да им пази гърба от горе,
и в резултат ние изведнъж губим един милиард гущера. Обаче се
нуждаят от дост а помощ за транспортирането на парите.
— Разбира се, и тук се включват иракчаните. Те предоставят
работниците, а нашите заговорници — достъпа до мангизите.
— Щом научим името на артилериста, ще кажа на Овърхолт
Пентагонът да се съсредоточи върху майорите.
В този момент се върна пристанищният лоцман.
— Капитан Мохамед, а кой е този?
— Моят главен инженер Фриц Зьолер.
Макс поздрави мъжа с ужасен германски акцент, после настоя, че
трябва да се върне в машинното отделение, защото товаренето скоро
щеше да завърш и.
Час по-късно корабът стигна до открито море и лоцманът се
прехвърли в малкия катер, който щеше да го върне в пристанището.
Имаше пълнолуние, затова на безоблачното небе се виждаха само най -
ярките звезди. Както обикновено, водата в закътания Персийски за лив
беше спокойна и топла като във ваната у дома. На екрана на радара се
виждаше оживено движение. Големите точки бяха танкерите,
пренасящи суров петрол навън от Залива или плаващи на север, за да
напълнят огромните им туловища с него. Другите по -малки точки бяха
безбройните рибарски лодки и корабчета, които пореха тези води.
Повечето бяха модерни плавателни съдове, но имаше и типични
арабски доу с триъгълни платна, които плаваха насам -натам като преди
стотици години.
Радиотрафикът беше натоварен, защото ек ипажите бъбреха, за да
убиват времето на дългата вахта. Тъй като не знаеше дали някой от
четиримата охранители няма да се качи на мостика, Хуан нареди на
него през цялото време да има вахтени. Той играеше ролята на дежурен
офицер, а Хали Касим се опря на щ урвала и с усилие се удържаше
буден. Кабрило обичаше да дава вахта, особено през нощта, обаче
неговият офицер по комуникациите се отегчаваше до смърт. В
полунощ, все едно наистина водеха кораба, дойде тяхната смяна.
През следващите два дни вахтените продъл жиха да се сменят,
макар да нямаше вече смисъл да поддържат маскировката на фалшивия
мостик. Четиримата мъже, натоварени с охраната на парите, излизаха
от коридора, който водеше към трюма, само за кратки посещения до
тоалетната. Вероятно бяха сключили нещо като съюз, защото спяха на
смени. Един от готвачите, обслужващи камбуза, им носеше храната
облечен в позацапана бяла куртка и омачкано кепе, а не в колосаните
снежнобели одежди, които се използваха в пищната трапезария на
«Орегон».
По това време вече знае ха, че единственият американец в групата
беше пенсионираният артилерийски сержант от Корпуса на морската
пехота Малкълм Уинтърс. Пентагонът им бе изпратил десетки снимки
на командири, с които Уинтърс беше работил през двайсетгодишната си
кариера, но нито К абрило, нито Еди успяха да разпознаят някого от
мъжете на кея. Скоро щяха да им изпратят още фотографии.
23.
Появиха се през третия ден от пътуването на зазоряване. Както
Кабрило беше очаквал, бяха лодки — ниски бързи моторници, които
изскочиха от утринн ия сумрак като акули, обикалящи около
набелязаната жертва. Стърчаха по -малко от трийсет сантиметра над
водата, така че никой радар не можеше да ги улови. Някъде отвъд
хоризонта с тях сигурно имаше кораб -майка, който ги беше докарал на
буксир до мястото на засадата. Във всяка от моторниците имаше по
трима души — чернокожи сомалийци, които бяха превърнали този
участък от Индийския океан в едно от най -опасните места в света. Хуан
подозираше, че престъпният шеф от Басра е изпял информацията на
сомалийците за въ ншния вид на кораба, който трябва да нападнат. В
края на краищата, Басра беше пристанищен град, така че той със
сигурност имаше връзки с някого от главатарите на пиратите.
Всички бяха въоръжени с калашници, но в лодките се виждаше и
вездесъщото РПГ 7. Напа днаха откъм кърмата, така че вахтените на
мостика да не ги видят. Те не знаеха за присъствието им, докато една