Франклин беше спуснал.
Когато един от контейнерите вече се люлееше извън борда над
водата, се разнесе нов шум — не можеше да се сбърка плющенето на
хеликоптерни винтове. Шумът се усили, докато не изпълни целия кораб
и главата на Кабрило. Не можеше да види хеликоптера, защото идваше
от югоизток и скоро зависна над кърмата. Той показа с движение на
Уинтърс, че иска да погледне от крилото на мостика. Старият
артилерист кимна с глава.
Кабрило излезе в изкуствената буря, предизвикана о т винта на
«Сикорски S-70» — цивилното изпълнение на «Блекхоук». Страничната
му врата вече беше отворена и щом се стабилизира над задната палуба,
чифт дебели въжета бяха изхвърлени от нея и преди още напълно да се
разгънат, двама мъже започнаха бързо да се спускат по тях и спряха
миг преди да се стоварят върху стоманата на палубата. Секунда по -
късно ги последва друга двойка.
След това хеликоптерът се стрелна настрана и пое обратно в южна
посока. Мъжете бяха облечени в черни бойни униформи и бяха
натоварени с оръжия и оборудване. Бяха се спуснали с бързината на
бойци от спецчасти, каквито очевидно са били преди.
— Екипажът ти не бива да излиза. Не ме интересува къде ще стоят,
но ако се покажат на врата или люк, ще бъдат застреляни.
— Хали — подвикна Хуан.
— Да, капитане. Какъв беше този шум?
— Още четирима войници се качиха на кораба. Кажи на хората, че
искам всички да се съберат в столовата и да чакат там. Никой не бива
да излиза на палубата. Разбра ли?
— Да, капитане. Ще чакаме в трапезарията, докато ни каже ш.
Хуан се запита дали той и неговите хора щяха да оцелеят в това
изпитание, или Уинтърс и неговите началници възнамеряваха да ги
елиминират като възможни свидетели. Подозираше, че планират
второто. Не само че така щяха да се отърват от свидетелите, но
потапянето на кораба щеше да скрие истината и от шефовете на
организираната престъпност. Един сърцераздирателен зов за помощ, а
когато спасителите пристигнат, корабът вече ще е на дъното, откъдето
е невъзможно да бъде изваден. И ето — един милиард долара в дж оба,
без да ти досаждат партньори.
Празният контейнер се стовари върху водната повърхност с
оглушителен плисък и се залюшка във водата като бучка лед в питие.
Еди откачи стоманените въжета от ушите и Франклин го върна обратно
на борда.
Уинтърс изруга — беше погледнал през прозореца. Вече не се
страхуваше от снайперист, след като неговите хора бяха овладели
палубата.
— Забравих да ти кажа да отворят вратата на контейнера, за да
потъне.
— Ще им наредя — кимна Кабрило. На една от лавиците стоеше
стар мегафон.
— Капитане, ако излезеш, още преди да си направил и две крачки,
моите хора ще те убият. Екипажът ти говори ли английски?
— Да.
Бившият морски пехотинец излезе на крилото на мостика.
— Задръжте, аз съм Уинтърс! — Усиленият му от мегафона глас
забоботи и зае хтя, а двама от мъжете на палубата свалиха оръжията си,
които в първия миг бяха насочили към него. — Двамата, които
работите с крана! Отсега нататък отваряйте вратите на контейнерите,
така че да потънат. Ако сте разбрали, вдигнете ръка.
Морякът азиатец, с когото Уинтърс се беше срещнал на кея в Ум
Касър, нервно вдигна ръка. Макар да бе разговарял с мъжете отвън,
през цялото време беше държал Председателя на мушка и не беше
отместил поглед от него.
Бяха им нужни три часа, за да разтоварят всички празни
контейнери. Докато Еди и Линк приключат, към тях се беше приближил
кораб. Приличаше на типичен работен кораб за обслужване на
петролните платформи с квадратната надстройка, приклекнала над
носа, и дългата открита палуба. На палубата стоеше хеликоптерът
«Сикорски», който беше спуснал хората на «Орегон», както и един
огромен кран на гумени вериги. Между тях имаше достатъчно място за
Контейнера.
Кабрило веднага се досети защо бяха докарали свой кран. Когато
мисията за кражба на Контейнера е била замислена, Уинтърс и неговите
американски другари не са знаели дали корабът, избран да изнесе
парите от Ирак, разполага с кран за товарене. Затова разумно бяха
решили за всеки случай да се подсигурят и го бяха докарали за срещата
в открито море.
— В случай, че се питаш какво ще стане с вас — няма да ви убием
— обяви Уинтърс някак мимоходом, докато наблюдаваше как другарите