— Макс, знаеш ли кой е тук при нас?
— Плъхове.
— Прав си, но единият е и бивш заместник -подсекретар от
армията.
— Ха, това истинска длъжност ли е — заместник-подсекретар?
— Човек направо да се влюби в бюрокрацията, нали, господин
Хилман? Не знам кой е ва шият приятел, но предполагам, че вие сте
главният тук.
— Кои сте вие?
— Съжалявам, но тук аз ще задавам въпросите. Мисля си, ужасно е
смешно, че си вярвал във възможността да се измъкнеш. Наистина ли
си смятал, че Пентагонът ще отпише просто така един мили ард долара?
Милиард долара, които не могат да бъдат проследени? Та тези пари с
години биха захранвали незаконни операции, а ти си вярвал, че
военните просто ще ги забравят?
Унилият поглед, който мъжът отправи към Хуан, показа, че
наистина беше вярвал в таз и възможност или най -малкото се беше
надявал.
— Връщането на тези пари се планира от години — продължи
Хуан. — Вярно, че никой не знаеше у кого са, но бяхме напълно
сигурни, че ще ги върнем. Дори знаехме, че накрая ти и иракските ти
другари ще се хванете з а гушите. Ако бяхме стигнали до Джакарта,
сигурен съм, че там щяха да ни посрещнат стотина от най -добрите
шантави ислямисти на «Ал Кайда».
— Къде е Уинтърс топчията? — попита един от приятелите му от
Ум Касър, мъжът, когото подозираха, че е бил командир на
артилериста.
— Той от твоите хора ли беше? — попита Хуан.
— Имах привилегията да бъда негов командир по време на
последната му командировка.
— Добър морски пехотинец ли беше?
— Най-добрият.
— Мъртъв е. — Явно мъжът вече се бе досетил, защото не реагира.
— Макс го застреля, докато той се опитваше да ме заколи като свиня. И
сега завинаги ще знаят най -добрия морски пехотинец като предател и
крадец. Сигурно всички се гордеете със себе си.
— Какво ще стане от тук насетне? — попита един от мъжете, които
се бяха спуснали с въже от хеликоптера.
Изглеждаше твърде млад, за да е част от първоначалния заговор.
Хуан предположи, че е някогашен войник, който сега работи като
наемник. Вероятно не знаеше за какво точно става дума.
— След няколко часа кораб амфибия на военни я флот, който ни
следва от момента, в който напуснахме Персийския залив, ще се появи
на хоризонта. Ще изпратят катер да ви прибере и голям хеликоптер
«Чинук» за Контейнера. Вие четиримата, които се спуснахте по въжета
на моя кораб, ще бъдете обвинени в пир атство, съдени и осъдени. А
тези симпатяги, без да бъдат съдени, вероятно ще прекарат остатъка от
живота си в най -лошия затвор на неназована съюзна държава. Ако си
падах по залозите, бих заложил на Субсахарска Африка, където
процентът на заболелите от СПИН сред затворниците е близо петдесет.
Хилман и другарят му видимо пребледняха.
— Нали разбираш, господин Хилман — добави добродушно Хуан,
— Чичо Сам никога не би признал толкова огромна кражба. Ако го
направи, нашето правителство би изглеждало неспособно, с ледователно
вас просто ще ви заметат под килима.
— Вижда се колко разбираш — презрително изплю бившият
заместник-подсекретар в Департамента по отбраната. — Ще ми
предложат сделка, защото не аз съм «мозъкът». Мога да им кажа
имената и после ще си тръгна кат о свободен човек.
Кабрило се наведе към него, за да може мъжът да види неговата
омраза и радостта, че се е провалил.
— Точно в това е проблемът ти, мой човек. Ти си с достатъчно
висок чин за техния вкус. Ти ще опереш пешкира. Колкото щеш да им
пееш, просто няма да ти обърнат внимание.
След тази размяна на любезности двамата с Макс си тръгнаха. Не
знаеше дали заплахата му ще се осъществи, но му беше приятно да
види, че Хилман вече трепери при мисълта за това какво го чака.
Еди и Линк извадиха последния конте йнер от трюма след
спечелената битка и го спуснаха на палубата. Кабрило и Хенли го
обиколиха веднъж. Митническите печати си бяха още на мястото. Хуан
сложи ръка върху стоманената страна на Контейнера, сякаш можеше да
почувства онова, което е вътре.
— Изкушава ли те? — попита Макс.
— Не започвай отново. Обаче има нещо, което трябва да направя.
На Овърхолт няма да му е особено приятно, но трябва да им хвърля
поне един поглед. — Той завъртя дръжката и отвори задната врата,
като при това счупи крехките печати.
Онова, което се откри пред очите му, бяха квадратни денкове с
размерите на бали сено, увити в разноцветно пластмасово фолио.