Выбрать главу

Подредени бяха като всяка друга стока един върху друг и стигаха чак

до тавана. Можеха да бъдат щайги с портокали, таблети или каква то и

да е друга стока, превозвана в морски контейнер.

— Уха! — възкликна Макс, — а ти какво очакваше? Пещерата на

Али Баба?

Хуан се съгласи, че приятелят му е бил прав.

— Обаче това не пречи човек да се надява, нали?

Той с мъка свали един от денковете и ср яза пластмасовата обвивка

с ножа, който винаги носеше. Остра болка прониза рамото му и му

напомни, че няколко дена трябва да я кара по -кротко. Той отвори среза

достатъчно, за да извади бала пари — осемсантиметрова пачка

стодоларови банкноти.

— Някъде четох , че пачка от хиляда американски еднодоларови

банкноти е дебела осем сантиметра. Значи тук трябва да има сто

хиляди.

Двамата впериха очи в невероятното съкровище и бавно се

превърнаха в едни от малкото хора на тази планета, които имат някаква

представа как во означава сумата един милиард долара.

Той върна пачката на мястото ѝ и кимна на Макс да качи денка в

Контейнера. Затвориха вратата и свалиха лоста, който изщрака с една

завършеност, която слагаше точка на осемгодишната операция.

Иронията беше, че техния т хонорар най -вероятно щеше да дойде от

същото това съкровище, след като то стигне до съответната черна каса.

Часове по-късно, след като устроиха моряшко погребение на

мъртвите иракчани, а затворниците и парите бяха прехвърлени на

американския военен кораб «Боксер», Председателя даде вечеря на

екипажа в трапезарията и под оглушителни аплодисменти разпредели

сумите, които всеки член на екипажа щеше да получи от хонорара за

спасяването на Контейнера.

Както съдбата често разпорежда, а в тяхната работа тя редов но

раздаваше картите, Хуан точно си беше налял втора чаша «Вьов

Клико», когато телефонът в джоба му завибрира.

Беше вахтеният офицер от командния център.

— Председателю, съжалявам, че ще ти разваля празненството, но

имаш обаждане на частната ти линия.

— Детето — измърмори под нос Кабрило. Трябваше да е той, а

това означаваше, че брокерът на информация е открил Пьотър Кенин.

След това ненавременно, но доходоносно отклонение щяха да поемат

отново по следите на убиеца на Юрий Бородин.

24.

Като се имаше предв ид местоназначението им, беше съвсем

логично Еди Сенг да придружи Хуан в разузнавателната му мисия.

Детето им беше предоставил само адрес. Марк и Ерик бяха направили

обичайното отлично проучване на района, но нищо не можеше да

замени очите на място. Взеха първия възможен полет от Джакарта за

Шанхай.

И двамата не се чувстваха особено удобно в родната страна на

Еди. На Сенг не му харесваше, защото беше прекарал по -голямата част

от кариерата си във вербуване на агенти, които да шпионират за ЦРУ.

Беше имал пове че от достатъчно затруднения с различните служби по

сигурността на комунистическото правителство. Подозираше, че

досието му е не по -малко от хиляда страници. Изобщо не си приличаше

с човека от онези години, защото най -добрите пластични хирурзи,

които можех а да бъдат купени с парите на Управлението, се бяха

погрижили за лицето му. Въпреки това всеки път, щом се върнеше тук,

имаше усещането, че го наблюдават.

Кабрило също се радваше на интереса на китайската държавна

сигурност, след като преди години бе взрив ил един разрушител на

китайския военен флот на име «Ченгду». Фактически Дърк Пит го беше

вдигнал във въздуха, но го направи, намирайки се на борда на

«Орегон». Но не това притесняваше Председателя, а че тази битка му

струваше крака. Не мислеше много за заг убата, беше успял да я

компенсира по много начини, ала имаше моменти, когато силно

усещаше липсата му.

Шанхай, който беше дом на двайсет и пет милиона души, се

водеше за най -големия град в света. Докато прелитаха с магнитната

железница от летището през пре дградия с простиращи се на километри

жилищни сгради, окичени с гирлянди от съхнещо пране, Хуан напълно

го повярва. Еди беше идвал тук много пъти, но на Председателя беше

за пръв път. На аеродинамичния влак, вдигащ четиристотин километра

в час, му трябваха само няколко минути, за да стигне до квартал

«Пудонг». С такси щяха да са им нужни часове, за да пропътуват

трийсетината километра от летището.