Само допреди няколко години «Пудонг», който лежеше на
източния бряг на река Хуангпу, беше рядко населен, за разл ика от
западния бряг, където се издигаха старите части на града и
множеството скучни небостъргачи, останали от разширението на
населеното място през 70 -те години. Сега «Пудонг» със своя
модернистичен силует от сгради със странни форми се бе превърнал в
лицето на града. Особено впечатляваха телевизионната кула «Ориент
Пърл» с двете си странни кълба, издигащи се едно върху друго, и
красивият Шанхайски световен финансов център. По улиците царяха
нюйоркско оживление и шум.
Взеха такси до хотела, но се настаниха отделно, защото двама
мъже в една и съща стая можеха да събудят подозрения. Както
понякога се разпореждаше лошият късмет, нито една от стаите не
гледаше в нужната посока, затова се наложи на Хуан да изиграе ролята
на «лошия американец» и да настои за друг о помещение. Новата стая
вършеше работа.
Адресът, който им бе доставил Детето, беше на един от новите
небостъргачи в «Пудонг» — блестящ куб, покрит с черно рефлекторно
стъкло, който се издигаше на повече от сто и двайсет метра височина.
Не беше най -високата сграда в района, нищо подобно, но все пак
правеше впечатление.
Еди дойде при Кабрило в новата му стая с изглед към тяхната цел.
Хотелът беше по -нисък от тяхната мишена, но засега гледката беше
добра. Еди беше влязъл в Китай като търговски пътник за медиц инска
електроника, затова можеше да си позволи да внесе няколко
необичайни електронни уреда. Митничарите ги бяха проверили, но не
откриха нищо нередно.
Отнесе единия уред при прозореца, отвори го малко и насочи
устройството към близката сграда. Докато насо чваше уреда към стената
на всеки отделен етаж, наблюдаваше електронен циферблат. Започна от
партера и обходи етаж по етаж. Когато насочи прибора към
предпоследния етаж, изръмжа при вида на данните върху циферблата.
Последният етаж върна същата информация.
— Е? — попита Хуан.
Уредът беше лазер, който можеше да разчита вибрациите на
стъклото на прозореца. Със съответния софтуер вибрациите можеха да
бъдат преобразувани в думи, произнасяни от хората зад прозореца. Не
си бяха направили труда да донесат компютър, за да разчетат
вибрациите. Интересуваше ги единствено фактът дали някой в сградата
срещу тях използва уред за противодействие на подобен лазерен
детектор.
— Последните два етажа са оборудвани с генератори на случайни
вибрации — отговори Еди, докато прибир аше лазера в кутията. —
Стъклата сякаш танцуват като дервиши. С лазерен детектор е
невъзможно да дешифрираш какво казват вътре.
Хуан кимна замислен. Това не означаваше, че Детето е непременно
прав, но отговаряше на казаното от него, защото който и да обита ваше
двата последни етажа, беше загрижен за безопасността.
— Добре, съответства. Сега ще се разделим и ще се опитаме да
открием колкото може повече за живеещите на последните етажи.
Еди вече беше облякъл първата си маскировка — доставчик от
куриерска служб а. По-късно щеше да сложи скъп костюм и да се опита
да проникне в сградата като възможен бъдещ наемател.
Хуан беше облечен като турист с чантичка на кръста, бейзболно
кепе и непромокаемо яке с панда на гърба. Благодарение на Гугъл и
неговите карти на света , вече знаеха, че на покрива на черната кула
има голяма градина, и той реши, че това е най -доброто място, за да
надникне надолу към жилището.
На четири преки от черната кула Кабрило влезе в богато
украсеното фоайе на друга сграда, която беше толкова нова, че още
слабо понамирисваше на боя. За последния етаж с платформата за
наблюдение имаше експресен асансьор. Група ученички с еднакви поли
и якета разговаряха и играеха сложни игри с пляскане на ръце, докато
чакаха идването на асансьора. Двамата учители, кои то ги водеха,
разговаряха със служител от сградата.
Асансьорът най -сетне се появи и цялата група се качи. Хуан се
ухили глуповато на учителите и те скоро престанаха да му обръщат
внимание. Излязоха от асансьора на гола платформа, която се издигаше
на двеста и петдесет метра над земята и беше оградена с висока до
гърдите стъклена ограда. Гледката беше смайваща. Дълбоко под тях се
виждаха корабите по река Хуангпу и прочутата крайречна алея «Бунд»
на другия бряг. На север течеше могъщата Янгдзъ. Ако човек погл едне