на изток отвъд простиращия се във всички посоки град, се виждаше
Източнокитайско море.
Децата охкаха и ахкаха при всяка нова възхитителна гледка.
Кабрило също беше впечатлен, но той беше дошъл за една определена
гледка. Отдели минута, за да провери да ли някой на платформата за
наблюдение изглежда не на място. Имаше един пазач, който въртеше
бавни обиколки като акула, която обикаля из една от онези огромни
цистерни в аквариумите. Останалите бяха туристи като Хуан или млади
двойки, избягали от ежедневиет о на работната седмица. Приближи се
до най-доброто място, от което можеше да хвърли поглед в покривната
градина, но само плъзна поглед, преди да обърне глава и да се загледа
в павилиона в единия ъгъл, който подслоняваше асансьорите. Веднага я
беше открил — единствената камера за видеонаблюдение на
наблюдателната платформа. Някой я беше монтирал така, че да гледа
към черната кула. Някой искаше да разбере дали е наблюдаван.
Щом видя камерата, Хуан не реагира. Беше твърде голям
професионалист, за да го направи . Освен това беше любопитен. Излезе
от обсега ѝ, разхождайки се безгрижно като истински турист. Прекара
още двайсет минути вторачен в гледката. Ученичките вече си бяха
отишли и на тяхно място се появи група германци, платили за ол
инклузив екскурзия. Прец ени, че е минало достатъчно време, за да не
бъде свързан с онова, което се готвеше да направи. Вече бе свалил
бейзболното кепе и беше облякъл водонепроницаемото яке на обратно.
Преди беше светлосиньо с панда на гърба, а сега тъмнозелено без
емблеми по него .
Промъкна се под камерата и когато никой не гледаше към него, се
повдигна на пръсти и леко я измести. После се дръпна настрани и
зачака. Минаха десет минути. Мъжът, който се появи, беше облечен в
костюм, а не в гащеризона на механик от сервиза. На ухото с и имаше
слушалка блутуут и според инструкциите на човека, който следеше
записа от нея на монитора, я върна в първоначалното ѝ положение.
Веднага щом мъжът се появи, Кабрило се качи на първия
пристигнал асансьор. Излезе на улицата и започна да се разтакава пред
сградата. Трябваше да изчака само няколко минути. Мъжът с костюма,
който оправи ъгъла на камерата, не работеше в тази сграда. Той пое с
големи крачки по тротоара. Хуан знаеше къде отива, затова тръгна по
успоредната улица. Пристигна точно навреме, за да види как мъжът
влиза в черната кула, където според Детето се бе покрил Кенин.
Да, наистина живеещият на последните етажи беше много загрижен
за сигурността.
— Сигурно е параноик — измърмори Председателя под нос.
Наблюдателната платформа нямаше да бъде подходящо място, за
да наблюдават черната кула, по простата причина, че затваряше през
нощта. Беше отишъл там само за да провери решимостта на своя враг.
Хуан се върна в сградата и разговаря с жена, която се занимаваше с
лизинга. Чрез офшорна фирма Корпора цията вече беше наела офис на
шестнайсетия етаж, от който се откриваше великолепна гледка. Жената
му предаде ключовете и му предложи да му покаже помещенията, но
той отказа. Качи се с асансьора.
Помещенията бяха три. Първото беше приемна с диван и столове и
секретарска стая едновременно. Две врати водеха към самите кабинети.
Бяха мебелирани еднотипно: стандартните бюра, бюфети, столове. Той
извади един изненадващо силен бинокъл от портмонето на кръста си и
заоглежда покривната тераса на четири преки оттук и на шейсет метра
под него.
Зрителното му поле беше напълно свободно. Подобно на
наблюдателната площадка в тази сграда, и там покривната градина
беше заобиколена от стъклена ограда. Обаче тази беше висока поне два
метра и Хуан предположи, че стъклото е брон ирано. Входът беше от
асансьор, разположен в павилиона в южния ъгъл. Имаше и дълъг басейн
с палуба от тиково дърво. В единия край на басейна се издигаше висок
алпинеум, по който се стичаше вода, създавайки илюзия за истинска
природа. Близо до алпинеума има ше гореща вана, вградена в скалите,
за да прилича на истински извор, от която се вдигаше пара. Освен това
се виждаха стотици растения, а между дърветата и шубраците се виеха
пътеки. Покривната градина приличаше на излязла от «Дисниленд» и
Хуан трябваше да признае, че е очарователна.
По-късно щяха да довлекат оборудването си от хотела. Легендата