Выбрать главу

на Хуан беше, че е фотожурналист, затова се беше снабдил с обективи,

десетки пъти по -силни от бинокъла, който носеше. За да влязат в

Китай, той и Еди трябваше да пос очат хотел, където ще отседнат, но

отсега нататък офисът щеше да бъде техен дом.

Няколко часа по-късно си хапваха пържени пилета от Кей Еф Си и

обсъждаха наученото през деня. Кабрило току -що беше завършил

разказа си и използва един от хрупкавите картофи ка то остен, за да

накара Еди да почне своя. Искаше им се Макс и останалите също да

слушат, но сигналите на мобилните телефони твърде лесно можеха да

бъдат засечени. А ако шифровката се окажеше твърде сложна за

правителството, щяха да пуснат полицията подире им.

— Във фоайето има двама пазачи — започна Еди. — Ако нямаш

карта за самоличност от сградата или предварително уговорена среща,

няма да те пуснат да се разтакаваш наоколо. Всички доставки се

извършват през задната врата. Пакетите са адресирани и вътрешна та

охрана ги разнася до съответните офиси. Разговарях с неколцина от

доставчиците — изключения не се правят. Уговорих си среща с една

търговска фирма на двайсетия етаж. Асансьорите се качват

безпрепятствено до трийсет и осмия. На таблото има ключалка, за д а

можеш да се качиш на следващия етаж.

— Двата последни етажа имат акустична сигурност — отбеляза

Хуан.

Еди кимна.

— Точно тук е номерът. Аз лично преброих етажите отвън.

Физически. Те са четирийсет и един. Етажът, до който се стига с

ключа, е като буфер м ежду апартамента на покрива и останалата част

от сградата. От трийсет и деветия с ключа се качваш до пентхауса.

— Асансьорите в средата на сградата ли са?

В отговор Еди само кимна.

— Входът за пентхауса е откъм южния ъгъл. Най -малкото там има

асансьор, с к ойто се стига до покрива.

— Трябва да намерим някого, който има такъв ключ — подхвърли

Сенг.

— Това няма да ни помогне. Първо, обзалагам се, че три от

ключалките са фалшиви и ключът работи само в един от асансьорите.

Може да си сигурен, че горе охраната ще е строга. Щом някой

неупълномощен прекрачи прага, се задейства алармата. Асансьорът за

последните два етажа и покрива се блокира и викат полицията или

охраната сама се оправя с нарушителите.

— Маскировка?

— Обмислям го — отговори Хуан. — Обаче това означа ва да знаем

кой има право да се качва до трийсет и деветия етаж и след това до

пентхауса.

Еди поклати глава.

— За да разберем това, трябва цял ден да се возим с асансьорите.

— Смяташ ли, че охраната ще го позволи?

Еди тъжно поклати глава.

— Не. Може би стъ лбите?

— На трийсет и осмия етаж ще са заключени вратите. Разбира се,

можем да използваме шперц, но сигурно има и камери за визуално

наблюдение. Ако смяташ да предложиш да спрем тока в сградата — сто

на сто разполагат с генератор, който да поеме захранване то, и

акумулатори.

— Говориш така, сякаш това място е непробиваемо.

— До тук изглежда непробиваемо. Дори да можем да влезем в

асансьорната шахта, пак ще ни отведе само до трийсет и осмия етаж. —

Тази засилена охрана подсказваше на Хуан, че най -сетне е наме рил

бандита адмирал, защото той беше от хората, които много подробно

планират своята безопасност. — Обзалагам се, че и вентилационната

система свършва на трийсет и деветия етаж, а горните два имат

собствена вентилация и отопление.

— Какво ще кажеш за струк турните шахти на водопровода и

тръбите за отходни води? — попита Един.

— Прекалено тесни са и на трийсет и деветия сигурно има сензор

за движение.

— Значи няма скоро да си ходим. — Знаеха, че Кенин ще се

подложи на пластична хирургия, за да промени външнос тта си. Лекарят

щеше да работи и живее в безопасното жилище. Ще го пускат да излиза

за материали, но винаги под наблюдение. Кенин ще се върне сред

обществото едва след пълното си оздравяване и когато вече изобщо

няма да прилича на бившето си «аз».

— Добре. Ще държим няколко дни мястото под око, за да видим

какво ще излезе.

Следващия ден на разсъмване забелязаха първата оживена дейност.

Матовочерните стъклени стени на сградата си останаха както винаги

непроницаеми. На покрива се появиха трима души от охранат а. Хуан ги

наблюдаваше през телеобектив, монтиран върху тринога. Единият

остана при асансьора, докато останалите двама с извадени оръжия