Выбрать главу

провериха всеки сантиметър от покривната градина. Разтваряха

храстите с ръце и надникнаха зад водната струя на водопада . Горещата

вана беше тъмна, затова единият от пазачите се зае да мушка по дъното

с копие. Провериха всичко и нищо не пропуснаха. Хуан беше сигурен,

че непрекъснато поддържаха и връзката помежду си.

Действаха много професионално, което беше доста потискащо.

Беше обмислял да се качи някак си на покрива и от там да нахлуе в

пентхауса, а не да дойде по целия път отдолу. Тези типове съсипаха

идеята му. Щом връзката с единия пазач се изгуби, останалият при

асансьора ще се върне в пентхауса и ще го заключи. Когато

нападателите успеят да проникнат в апартамента, Кенин отдавна ще е

избягал.

Той описа сценария на Еди.

— Значи го прогонваме, като преди това сме завардили всички

изходи, и го пипваме на улицата — обобщи Сенг плана му.

Хуан обаче веднага видя недостатъка. Всъщност два недостатъка.

Кенин можеше да се покрие в някой офис на по -ниските етажи и да

изчака атаката да отмине. Второ, веднага щом бъде установено

проникването, ще повикат полицията. За да уреди безопасната си

квартира, Кенин е имал нужда от местна по мощ със сериозно влияние.

Докато стигне до фоайето, районът щеше да е пълен с полиция.

Невъзможно би било да го последват, камо ли да го отвлекат.

Минаха още няколко часа, през които нищо не се случи. Еди

изучаваше градината на покрива, докато Хуан се разх ождаше из

приемната, опитвайки се да измисли някакъв план. Същите трима

охранители пак излязоха от асансьора и отново претърсиха градината,

за да се уверят, че нищо не се е променило в тяхното високо плато от

бетон и стъкло. Еди повика Председателя и му по даде своя бинокъл да

погледне.

След проверката двамата пазачи изчезнаха в асансьора, а този,

който стоеше пред вратата му, остана. Малко по -късно от асансьора

слезе жена в бяла хавлия. Имаше вид на китайка, малко попрехвърлила

осемнайсетия си рожден ден. К енин очевидно ги обичаше млади, но в

рамките на закона. Щом стигна до палубата около басейна, тя остави

ракитената кошница, която носеше, и с помръдване на раменете свали

хавлията. Хуан и Еди очакваха да се покаже по бикини и с изненада

установиха, че носе ше цял плувен костюм, каквито предпочитаха

олимпийските плувци.

Сложи си очила за плуване, скочи във водата и започна да навърта

дължини.

Кабрило отмести очи от китайката и се зае да наблюдава

охранителя. Той рядко поглеждаше към жената, очите му се плъзга ха

по околните сгради и небето в търсене на заплахи. Хуан трябваше да

признае, че мъжът е добър в занаята. Погледът му не застиваше върху

определена точка за дълго. Не го направи и когато хеликоптер мина на

по-малко от половин миля от черната кула. Да, пог леждаше към него,

но той не успя да отклони вниманието му.

Момичето плува в продължение на трийсет минути, без да спира за

почивка.

Наближаваше обяд. Качи се друг охранител, за да смени мъжа пред

асансьора. С него дойдоха още двама души, които отново претъ рсиха

покривната градина, все едно скоро не е била проверявана. Единият

беше въоръжен със снайперска карабина с огромна оптика, а другият с

китайски автомат модел 95. Този автомат, издържан в конструкция

булпап20, беше най-новото оръжие на китайската армия. Фактът, че

тези двамата бяха въоръжени не само с пистолети, беше ново развитие.

Беше вдигане на равнището на защита, което според Кабрило

означаваше, че скоро ще с е появи самият Кенин.

Преди това обаче се появи келнер, който буташе количка, каквато

може да се види по хотелите. Мъжът сложи масата за обяд под чадъра

близо до басейна. Когато всичко беше подредено, бутилката вино

отворена и сложена в сребърния съд за ле д, а приборите лъснати за

последен път, той се отдръпна на почтително разстояние и застана в

очакване. Момичето излезе от басейна с грацията и гъвкавостта на

речна видра и се подсуши с хавлията.

От павилиона се показа нов човек.

Хуан усети как пулсът му се ускорява. Веднага разпозна Пьотър

Кенин. Беше само по бански и гумени сандали, така че се виждаше

мечешкият му торс, покрит с посребрени косми. Чертите му бяха

типично славянски: кръгла глава, здрава брадичка и дълбоко

разположени очи. Движеше се с енерги ята на мъж, с двайсет години по -

млад. Момичето му поднесе бузата си, на която той лепна бърза