максимално скоростно, макар белгийският му пистолет да беше
автоматичен. Погледна наляво з ад Кенин и видя неговия иконом да
залита иззад голямо гумено дърво. Пет от шестте изстрела бяха
попаднали в гърдите му. Кървави петна покриваха бялото му сако. От
безчувствените му ръце, преди да се стовари по лице върху плочките,
падна мини автомат МАК -10.
Кенин използва това секундно отклонение на вниманието и
спринтира към асансьора. Разполагаше може би със секунда преднина и
се озова с шест метра по -близо до своята цел. Хуан не можеше да си
позволи да го простреля в гърба, затова хукна след него. Той бе ше
двайсет години по -млад, но адмиралът тичаше с подтика на притиснато
в ъгъла животно. Знаеше, че животът му е в опасност, затова разви
скорост, на която не се беше смятал способен.
Въпреки това Кабрило намали разстоянието. Кенин носеше
отворени отпред мо касини под ленените панталони и те шляпаха при
всяка крачка. Хуан се приготви да се хвърли върху адмирала изотзад,
когато руснакът изведнъж спря, обърна се и замахна за удара, който
беше тренирал цял живот.
Хуан също спря и успя да се дръпне малко назад, н о въпреки това
пое най-силния удар, който някога е получавал. Кенин знаеше, че
неговият противник ще падне, макар още да беше на крака. При удара
си беше счупил китката, но това нямаше значение. Важното беше, че
щеше да избяга. Не усети, че мъжът, който по някакъв начин беше
пробил неговата охрана, вдигна пистолета толкова, колкото да отнесе с
един изстрел връхчето на малкия му пръст до първата става.
Кенин притисна кървавата си ръка, когато тази нова и по -остра
болка заглуши пулсирането на строшената китка . Кръв изпръска
стената зад него, а отрязаната става падна в цветната леха вдясно от
тях.
— Следващият ще е в сърцето ти — изръмжа Хуан. Все още беше
замаян от удара, но бързо се възстановяваше. Махна с пистолета, за да
покаже на Кенин, че иска да се върне при басейна.
Момичето се беше отдръпнало в плиткия край, държеше се за ръба
и от него се виждаха само разширените му черни очи.
Кабрило подхвърли една от кърпите на руснака, за да я притисне
към раната, и затвори лаптопа му. Прибра и двата мобилни телефон а,
които лежаха върху масата, където беше седял. Намери още един в
плетената чанта на момичето. В него едва ли имаше полезна
информация, затова с извинително свиване на раменете към
собственичката му, го хвърли във водата.
— Да вървим — нареди после.
Двамата с Кенин стигнаха до асансьора. Като предпазна мярка да
не бъде повален от газа, който преди това беше пуснал, Хуан извади
чифт противогази от кесията си с оборудване и си сложи единия, а
другия подхвърли на руснака.
Вратите на асансьора бяха отворени.
— Седни в ъгъла върху ръцете си. — Той не натисна бутона за
трийсет и деветия етаж, докато Кенин не се разположи както трябва.
Хуан го остави да седи през по -голямата част от пътуването и го
изправи едва когато кабината започна да спира. Издърпа го за ранен ата
дясна ръка. От болка Кенин си пое въздух през зъбите.
С мелодичен звън вратите на асансьора се отвориха. Председателя
огледа помещението над рамото на Кенин, докато автоматичният му
пистолет беше забит в гръбнака му. Имаше трима охранители, облечени
в еднакви униформи. Тези бяха втората отбранителна линия, а не
първокласните пазачи на терасата. Двама бяха приведени над дъска за
шах. Третият си беше вдигнал краката на бюрото и бе забил нос в
някакво списание. Зад тях през прозорците с дебели стъкла се ви ждаха
красивите очертания на града.
Този етаж трябва да е бил проветряван заедно с павилиона, защото
тримата мъже в помещението бяха в съзнание. Хуан свали противогаза
и излая на руски:
— Стани!
Тримата се обърнаха, видяха своя началник и решиха, че запове дта
е негова. Скочиха на крака и с виновни лица се изпънаха мирно. Едва
тогава Хуан се разкри. Единият глупашки посегна към пистолета в
подмишечния кобур. Сега Кабрило не можеше да си позволи да
рискува, затова заби два куршума в главата на прекалено ревно стния
охранител.
Останалите двама вдигнаха ръце и започнаха да се молят за живота
си. Хуан ги накара да извадят оръжията си с два пръста и да ги плъзнат
към него, а след това да се закопчаят към масата с пластмасовите
белезници, които носеха на коланите си .