След това използва един чифт, за да върже ръцете на затворника
си.
Но точно когато бутна Кенин към вратата, настана ад. Вратата
беше отнесена и в помещението нахлуха китайци в униформи, които
Еди беше видял във фоайето на небостъргача. Бяха въоръжени, но
много лошо обучени, защото щом зърнаха пистолета на Хуан,
започнаха да стрелят като луди. Прозорците зад Кабрило се пръснаха
от безбройните куршуми и започнаха да падат на хиляди парченца към
земята. Кенин отнесе бараж от изстрели, от които тялото му запо дскача
и беше запратено назад. Той залитна като пиян и се наклони в мига, в
който Хуан се хвърли на пода. Кенин се претърколи през гърба на
Кабрило и изхвръкна през зеещия френски прозорец. До улицата имаше
четирийсет етажа и Хуан успя единствено да зърне лудостта в очите на
адмирала, преди земното притегляне да го засмуче надолу.
На Юрий би се харесала иронията, че злият и жесток човек, който
бе наредил да бъде арестуван, е умрял от ръцете на своите собствени
неспособни охранители. Това не беше отмъщението , което Хуан си
беше представял, но все пак вършеше работа.
Кабрило отвърна на стрелбата. Все още разполагаше с повече от
двайсет патрона във FN 75 и отговори с огън, докато отстъпваше към
асансьора. Натисна бутона на ръкохватката и смени пълнителя с нов.
Този пълнител беше единственият резервен, с който разполагаше. Чу
как куршумите започнаха да се забиват във външните врати на
асансьора, който вече вървеше нагоре. Лаптопът беше улучен в единия
ъгъл, но сякаш нищо важно не беше строшено.
Охранителите, коит о нахлуха, вероятно са били разположени на
трийсет и деветия етаж пред останалите асансьори. Били са пушечното
месо, в случай че някой се опита да нахлуе чрез останалите асансьори
на небостъргача. Някой от тях в приемната сигурно беше подал сигнал
за тревога, без Хуан да го забележи.
Той си сложи маската и се изкачи един етаж. Вратата се отвори
към едно чисто практично пространство. Луксозният апартамент беше
на горния етаж. Този район беше за охраната и прислугата. Малка маса
беше опряна в стената срещу ас ансьора. Хуан я придърпа и я пъхна
между вратите, за да не могат да се затворят и мъжете на долния етаж
да го използват. Не можеха да се качат на това ниво по пожарната
стълба, но щяха да сложат охрана, така че никой да не може да се
спусне по нея. По съще ство Хуан се намираше в капан.
Ако той беше на мястото на Пьотър Кенин обаче, щеше да
разполага с трети, таен изход от пентхауса. Започна трескаво да търси.
В помещенията откри още неколцина охранители и прислужници, които
бяха в безсъзнание. Най -накрая успя да намери тайния коридор за
бягство, който Кенин явно бе наредил да бъде направен. Започваше от
специално помещение с размерите на телефонна будка. Таванът беше
отворен, така че се виждаше покривната градина над апартамента.
Когато погледна надолу, Хуан не видя нищо, освен черна бездна.
Обаче точно пред него имаше брезентова тръба за бягство с
вътрешна еластична облицовка, за да може да контролира скоростта на
спускане. Хуан се вмъкна в тясната тръба и изпита усещането, че влиза
в търбуха на кит. Заизвив а се и загърчи надолу, притеснен, че не знае
докъде стига тръбата. Най -накрая отдолу се видя светлина и той тупна
в помещение, едната стена на което беше от прозорци.
Кенин беше помислил за всичко. На пода до вратата лежеше
раница, която сигурно съдържаше важните неща, нужни за всяко
бягство: лични карти, оръжия и пари. Ако руснакът разполагаше с
време, докато бягаше от пентхауса си на последния етаж, би могъл да
смени дрехите си с окачените в гардероба: делови костюм, ежедневни
дрехи и униформи на портиер, доставчик и охранител.
Хуан се възползва и си смени ризата. Тази му беше малко голяма,
но
все
пак
вършеше
работа.
Свали
всякакви
тактически
принадлежности, които още носеше. Панталоните му бяха малко
изцапани, но не толкова, че да привлече внимание. Отиде до вратата и
предпазливо я отвори. Отвън имаше най -обикновен коридор. Можеше
да се намира в офис сграда във всеки град на планетата. Успокоително
обикновен. По номера на вратата — 3208, можа да установи, че тръбата
за бягство на Кенин го беше свалила почт и десет етажа.
Съжаляваше, че трябва да остави пистолета, но от тук насетне
трябваше с приказки, а не с бой да си пробие път навън.