Стиснал в ръка лаптопа на Кенин, излезе от офиса и остави вратата
да щракне зад него. Закрачи по коридора и любезно кимна на
единствения човек, когото срещна. Той отвърна на поздрава му, без да
го изгледа подозрително. Мястото, където Кенин го беше ударил, още
не беше почнало да посинява. След час щеше предателски да сияе във
всички отсенки на синьо -черното.
Откри асансьорите и му се наложи да чака по -малко от трийсет
секунди. Вътре имаше неколцина души. Хуан влезе, обърна се с лице
към вратата като останалите и зачака. Чу се мелодичен звън и вратите
се затвориха. След още няколко спирки вратите на асансьора се
отвориха към фоай ето. В първия момент всичко изглеждаше както
обикновено. После видя охраната, струпана накуп в офиса си. Мъжете
изглеждаха развълнувани и несигурни, докато слушаха някого по уоки -
токито, вероятно един от другарите им на трийсет и деветия. Хуан
отклони погл ед. Нямаше нужда да привлича вниманието им. Отвън спря
патрулка. Кабрило за малко да смени посоката, но това щеше да
предизвика подозрения. Вероятно много хора се бяха обадили за
някакъв тип, който се издига покрай небостъргач, и властите най -
накрая бяха и зпратили екип, за да провери за какво става дума. Влезе в
голямата въртяща се врата и се озова срещу двете ченгета, които
влизаха. След няколко крачки се озова навън, а те прекрачиха във
фоайето. Кой знае какво щеше да стане, когато изяснят всичко.
Натисна комутатора на уоки -токито, за да сигнализира на Еди да
дойде да го вземе. Секунди по -късно вторият им микробус се появи
иззад ъгъла. Еди веднага схвана положението. Председателя беше сам,
следователно нямаше нужда да спира до бордюра, за да качат своя
затворник отзад. Намери място малко по -надолу по улицата и изчака
Кабрило да притича до буса.
— Давай! — изстреля Хуан веднага щом седна и затвори вратата.
— Какво стана?
Еди беше оставил бутилка с минерална вода между двете седалки.
Щом я видя, Кабрило внеза пно усети колко сухо и стегнато е гърлото
му. Разви капачката и изгълта наведнъж поне половин литър.
— Ако искаш вярвай, но Кенин беше застрелян от собствената си
охрана. Всичко вървеше по план. Вече бях неутрализирал хората пред
частния чу асансьор, когат о охранителите, на които бе възложено да
пазят останалите асансьори, нахлуха, стреляйки във всички посоки.
— На руснаците това едва ли ще се хареса — отбеляза Еди.
— Когато разговарях с моя контакт в Кремъл и казах, че съм взел
Кенин на мушка, останах с вп ечатлението, че те ще бъдат доволни от
подобен резултат. Това ще им спести унижението да признаят какво е
направил, да го изправят пред съда и да го разстрелят те самите. —
Хуан потупа лаптопа. — Надявам се Мърф и Стоуни да успеят да
извлекат нещо ценно от него, така че цялата операция да не е била за
оня, що клати гората.
— Ако има нещо вътре, те ще го извлекат. — Няколко минути
пътуваха в мълчание. — Как беше? — зададе Еди най-накрая въпроса,
който го вълнуваше.
— Кое как беше?
— Хайде де, сигурно е било удивително.
— Удивително не е точната дума. Мислех си, че скачането с
парашут е най -близко до летенето. Обаче не може да се сравнява с
моето придвижване. Мисля, че ще помоля Макс за Коледа да ми
построи още един реактивен комплект.
До мръкване обикаляха из околността и едва когато се спусна
нощта, поеха към бившия завод за цимент. Еди, Мак Ди и Майк бяха
влезли легално в страната и на следващата сутрин щяха да се качат на
самолета, запазвайки по такъв начин легендите си, защото можеше
отново да им дотрябв ат. Този път Хуан се беше вмъкнал нелегално в
Китай, затова се налагаше да го напусне по същия начин. Еди му прави
компания, докато «Дискавъри» не изплува от водата пред кея. Кабрило
скочи върху палубата на миниподводницата и зачака люкът да се
отвори. Хен ли лично управляваше лодката.
— Как беше полетът?
— Както се казва в стария лаф: да изпиташ възможно най -голямото
удоволствие, без да се събличаш — отговори Хуан. — Разбира се,
трябва да се добави «във въздуха».
През целия път обратно до «Орегон» двамата м ъже се шегуваха,
доволни от усещането, че мисията им е била успешна. Това беше
особено важно за Кабрило. Той смяташе малцина за приятели, но Юрий
Бородин беше сред тях. Сега беше отмъстил за своя приятел. Душата на