басейн. Там екипажът закре пи отново крановото въже за халката на
подводницата и след няколко минути тя беше прибрана на безопасно
място в новия ѝ дом, а Кабрило се отправи към трапезарията за късна
вечеря.
Направи му впечатление, че аспержите, които му поднесоха, бяха
от консерва. Беше хубаво, че скоро ще застанат на котвено място за по -
дълго време. Всичките пресни провизии бяха свършили и когато
попита, келнерът отговори, че са останали само три не много
популярни вида сладолед.
Тази нощ Хуан не можа да спи и това нямаше нищо общо с
пресните продукти или сладоледа с карамел. Нещо подсъзнателно го
гризеше, някаква мисъл, която го пронизваше, но не можеше да се
оформи. Изтощението му пречеше да я оплоди с бисер като седефената
мида, която превръща зрънцето пясък в перла. В полунощ се предаде на
безсънието и стана от леглото. Сложи си протезата и облече дрехите,
които беше съблякъл само преди час и половина.
Нямаше настроение за питие и не виждаше смисъл да седи сам в
каютата си. Джулия Хъксли беше от онази забележителна порода хора,
която се нуждае само от няколко часа сън на нощ. Потърси я и я откри
не в каютата, а долу в медицинския отсек. Беше в интернет като част от
услуга, която предлага консултации на хора с медицински проблеми,
които нямат достъп до лекари.
— Ей, Хуан, не можеш да спиш ли? — поздрави го тя, когато той
се спря на прага на кабинета ѝ, встрани до приемната. Той
представляваше малка кабинка, в която имаше място само за бюрото и
посетителски стол. Едната стена беше покрита с рамкирани дипломи и
награди. Веднъж му беш е признала, че тази «стена на егото» е по -скоро
за пациентите, отколкото за нея. Виждали колко е ерудирана и се
успокоявали.
— Майстор си на очевидното — усмихна се Хуан и се отпусна на
стола за посетители.
— Сега свършвам — каза тя. — Имам един младеж от Фиджи,
който според мен има херпес зостер. — В продължение на няколко
минути тя и пациентът ѝ си чатиха. — Е, свърших. Горкото момче —
предстоят му тежки мигове. Добре, а теб какво те мъчи?
— Не знам — призна Хуан. — Нещо.
— Да, това изяснява нещата — усмихна се Хъкс. — И така, от
колко време те мъчи?
— От тази нощ. След като се измъкнахме от Шанхай, бях на
седмото небе, но щом си легнах тази вечер, не можах да заспя. Имам
усещането, че съм пропуснал нещо.
Хъксли изведнъж стана сериозна.
— Двамата сме преж ивели доста неща. — Тя се беше грижила за
Хуан, след като снаряд му откъсна крака. — Познавам те, затова, ако
мислиш, че нещо си недогледал — напълно си прав.
— Знам — съгласи се Кабрило. — Точно затова ми е толкова
неспокойно.
— Можем да предположим, че у сещането ти е свързано с
последната ни мисия. Защо да не ѝ направим разбор заедно?
И те се заеха, започвайки от самото начало, когато адютантът на
Бородин, Миша Каспоров, им звънна по телефона, за да им разкаже за
незаконното задържане на своя началник, д о мига, когато люкът на
«Дискавъри 1000» беше затворен херметически за плаването им
обратно до «Орегон». Оттогава Джулия не знаеше колко големи
рискове беше поел и му се скара, че е безразсъден. Той изслуша
забележките ѝ, както страстният пушач слуша съве тите на своя лекар
да спре цигарите. Съветите са добри, но няма да бъдат изпълнени.
— Сигурно е свързано с предателството на Детето — заключи
Джулия вместо него. Всичко останало изглежда напълно нормално —
поне според твоите стандарти.
— Очевидно вече нико га няма да можем да го използваме за
връзка. Успя да ни осигури адреса на Кенин, но доверието е разрушено.
И двамата го знаем. Да, в своята област е най -добрият в света, но има и
други, към които можем да се обърнем.
— Значи не това е причината?
— Не. Да. Всъщност не знам. — Хуан прокара пръсти през косата
си, която в момента беше къса като на новобранец в морската пехота.
— Кенин откри кои сме, след като спасихме, по -точно почти спасихме
Юрий. Трябва да е научил с какво име се ползваме, защото веднага
прекъсна всякакви връзки с кораба, който става невидим по оптически
път. Освен това е притиснал Детето, за да научи къде ще бъдем. След
това е изпратил кораба си да обърне «Шакир» и предполагам, да го
потопи.
Замълча, защото нещо започна да се навързва в подсъ знанието му.
— Колко според теб са били разходите за разработването на този