Выбрать главу

невидим кораб?

— Кой знае? Дори да е разполагал с формулата на Тесла за

превръщането на корабите в невидими и проби от неговото оборудване,

сигурно става дума поне за сто милиона.

— Точно така, въпреки това той рискува да нападне яхтата на

шейха и нас. След като е имал достъп до подводница, със сигурност е

разполагал с приятели и в наземния флот. Защо просто не пусна

няколко противокорабни ракети срещу яхтата на Дула и нас?

— Защото можехме да ги неутрализираме — изтъкна Джулия.

— Той не е знаел това. Хвърлил е актив за сто милиона долара

срещу стодоларов проблем. Ето това ме притеснява. Защото това е бил

последният му удар, последната кражба, преди да напусне матушка

Русия завинаги. Не е за вярване, че някой е бил готов да плати такава

сума, за да убие някакъв си шейх от Обединените арабски емирства,

който по това време случайно е и наш клиент. Това е прекалено голямо

съвпадение.

Той грабна телефона от бюрото на Джулия и набра номера на Марк

Мърфи. Мърф вдигна при второто позвъняване. По звука Хуан позна,

че е включил телефона на високоговорител.

— Докъде стигнахте с лаптопа?

— Линк току -що ни го върна — извика Ерик, заглушавайки

техното, което дънеше като фон.

— Намали тази шумотевиц а — смъмри ги Хуан.

— Шумотевица? — озъби се Марк възмутено. — Та това са

«Виещите маймуни».

— Сигурен съм, че са. — Шумът обаче намаля. — Защо

компютърът е бил у Линк?

— Не получи ли имейла ми?

— Очевидно не съм, защото иначе нямаше да питам, нали?

— В лаптопа имаше заложена бомба — цял пакет С-4. Ерик и аз

решихме, че може да има някакъв капан, затова го пуснахме през

рентгена. Добре че го направихме. Предположихме, че взривното

вещество избухва, след като компютърът се включи и за определено

време не се въведе паролата. На Линк му трябваше повечко време да

извади експлозива и взривателя.

— Момчета, колко време ще ви трябва, за да измъкнете нещо?

— Точно в момента се занимаваме с паролата. Няма начин да знаем

колко равнища на шифровка е използвал Кенин. Пр едполагам — много.

— Колко време? — настоя Хуан отново с рязък обвинителен тон.

— Дни. Седмици. Съжалявам, Председателю, но няма как да се

каже.

— Двайсет и четири часа — озъби му се Кабрило. — Това е

заповед.

След това тресна слушалката. Изражението на Дж улия беше

загрижено.

— Работят по-добре, когато ме мислят за луд, който има неразумни

искания.

— А, значи си разиграл сценка?

— Донякъде — кимна Хуан. — Нуждаем се бързо от отговорите.

— Не разбирам — учуди се тя искрено, — защо е това бързане?

— Нали си чувала за конфликта между Китай и Япония заради

няколко острова?

— Да. Карат се за суверенитет и газови залежи, които бяха наскоро

открити, нали?

— Не мисля, че става дума за скорошно откритие. Китай е знаел от

доста време. Помня, че когато спасявах Юрий, т ой се заинтересува от

последните новини. Пуснах няколко плоски шеги, но му разказах, че

гражданската война в Судан затихва.

— И?

— Китай беше голям застъпник на тази война, защото получава

голяма част от петрола си оттам. Престана да финансира войната,

защото осъзна, че няма да има нужда да внася изкопаеми горива от

Африка, след като има огромни залежи пред неговите брегове.

— Но японците… — продължи мисълта му Джулия.

— Няма да могат да направят нищо без нашата помощ. И какво

правим ние в подобно положение , когато две военноморски сили си

сплитат рогата?

— Питай Макс или Еди. Те са експерти по военните въпроси.

— Хайде, Хъкс, всеки знае какво правим.

— Изпращаме самолетоносач.

— Точно така. Проекция на сила в чист вид. И не само

самолетоносач. Това е цяла б ойна група с няколко разрушителя,

фрегата, крайцери и две подводници. Всички тези кораби действат като

щит, за да опазят безопасността на самолетоносача. Системата е

толкова балансирана, че се смята за непробиваема при атака. През

добрите стари дни на Студ ената война руснаците бяха изчислили, че ще

са им нужни поне сто крилати ракети, за да унищожат един

самолетоносач.

— Добре — съгласи се Джулия, — идва нашата бойна група, двете

страни клякат и кризата е избегната.

— Докторе, я помисли малко.

Ужасяващата м исъл, която гризеше Хуан вече толкова часове,

хрумна и на нея.

— Там има друг невидим кораб?