— Точно така. Корабът е замислен преди разпадането на Съветския
съюз като средство за противопоставяне на нашите самолетоносачи. На
руснаците повече не им трябва п одобно оръжие, но на процъфтяващ и
все по-враждебен Китай ще бъде много приятно да унищожи ядрен
самолетоносач, и то по такъв начин, че никой да не може да го обвини
в каквото и да било.
— Дали ще посмеят?
— Това се пече от години — въздъхна Хуан. — Всички тези
хакерски атаки срещу нашите компютърни системи и индустриалният
шпионаж. Ние сме поне от десетилетие в студена война с китайците.
Сега, когато енергийната им независимост е на ръка разстояние, те ще
направят всичко възможно да се сдобият с нея. — Хрумна му още нещо.
— Потапянето на «Шакир» е било демонстрация пред китайските
клиенти на Кенин. Вероятно са наблюдавали ставащото от втория
кораб, който успя да ни избяга. Кенин е избрал яхтата на Дула, за да ми
го върне, и се обзалагам, че е успял да измък не от разните враждебни
на емира фракции някой и друг динар.
— И какво ще правим?
— Ще алармирам Лангстън, но без нещо конкретно. Например, ако
намерим в компютъра на Кенин фактура с продажна цена, той не можа
да направи много.
— О, значи ваканцията ни ще иде по дяволите още преди да е
започнала?
Хуан само я изгледа. После се обади в командния център и нареди
на дежурния да открие най -близката бойна група. Ако е била изпратена
в района, пожела да знае нейния курс, защото китайците щяха да
разположат смъртон осния си невидим кораб точно по него. След десет
минути с облекчение научи, че «Джони Реб», както гласеше прякорът
на «Джон К. Стенис», току -що е напуснал Хонолулу на път за
военноморската база в Йокосука, Япония. Разполагаха с няколко дни
толеранс дори ако президентът решеше да му нареди незабавно да
поеме курс към спорната зона.
Имаше и други неща, за които трябваше да се погрижи. Кабрило
благодари на Джулия и се върна в кабинета си, който беше до каютата
му. Вдигна Макс в неговата хотелска стая в Тайпе, за да му съобщи
промяната в плановете и да се уговорят да посрещне «Орегон» утре на
кея в квартал «Бали». Вече бяха запазили котвено място за двете
седмици планирана отпуска за цялата Корпорация. Кабрило се обади на
пристанищните власти, за да ги информира , че ще го използват само
няколко часа.
Глобата за промяната беше солена, а Хуан не беше съвсем сигурен
дали е на прав път. Благодарение на това, че се намираха на
Международната датна граница, сега във Вашингтон беше още един
часът следобед вчера. Той наб ра телефона на Лангстън Овърхолт.
След като му обясни положението, Кабрило попита своя стар
ментор и заслужил шпионин на ЦРУ какво би препоръчал.
— Хуан, това не е разузнавателна информация, въз основа на която
може да се действа — каза осемдесетгодишният. — Предположения и
предчувствия. Когато идват от теб, обикновено са достатъчни, за да
говоря със секретаря по отбраната. Но в случая се нуждая от нещо
повече.
— Като доказателства от лаптопа на Кенин?
— Това само ще покаже, че е продал подобно оръжие на На родната
република. Ако не разполага с техните бойни планове, не мисля, че
можем да направим нещо. Разбира се, аз ще изпратя паметна бележка и
на бойната група може да се съобщи за възможна заплаха, но без да се
дават подробности. Обаче трябва да знаеш, че ако са изпратени да се
намесят в цялата тази бъркотия около островите Сенкаку Дяою, те вече
ще са в пълна бойна готовност. Твоето предупреждение нищо няма да
промени.
Кабрило беше очаквал подобен отговор. Точно това беше
проблемът с Вашингтон. Бюрократична та машина работеше със
скоростта на подвижен глетчер. Системата не беше конструирана за
бързо, извън обичайните рамки мислене. Обаче новините не бяха
изцяло лоши. Лангстън продължи:
— Ще разговарям с Греъм от отдел «Китай», за да видя какво са
дочули. Съзн аваме, че Китай е готов да стигне много по -далеч,
отколкото при другите спорни острови, като например спора им за
островите Спартли. Япония също не иска да отстъпи — затова
изпратихме «Джон Стенис».
— А, смятах, че самолетоносачът вече е базиран в Япония? —
възкликна Хуан.
— Да, но «Джордж Вашингтон». Преди седмица на борда му
избухна пожар. Един моряк загина и казаха, че съдът не е готов за
морско дежурство.
Докато обясняваше това, тонът на Овърхолт беше малко странен и