парализиращо.
Този път се хвана за лъскавите релинги, които ограждаха
стъпалата, и се плъзна като подводничар по тях, за да слезе на
палубата. Стрелецът беше бърз. Точно из чезваше през една врата,
притиснал ушите си с ръце. Хуан пусна няколко куршума подире му, но
не смяташе, че е успял да го улучи. Това му подсказа, че морякът е
разпознал шумовата граната и знае как да се предпази от въздействието
на силния шум и ярката све тлина. В радиорубката, която беше
едновременно и помещение за морските карти, имаше още един моряк.
Седеше пред древен радиопредавател и приемник, притиснал с ръце
главата си, защото гранатата продължаваше да кънти в неговия череп.
Хуан го удари с приклада на «Супер V» зад ухото и мъките му
свършиха. Мъжът безмълвно се свлече на пода. Мак Ди щеше да
почисти след него, така че не си направи труда да му сложи белезници.
Стрелецът беше избягал някъде и Кабрило трябваше да разбере
къде. Обаче засега нищо не под сказваше, че е бил прав в
предположенията си. Въоръжените моряци бяха рядкост, но не и нещо
нечувано. Може би човекът беше гледал много екшън филми и затова
успя да разпознае гранатата.
Вратата го изведе в коридор с няколко врати. Това сигурно бяха
каютите на офицерите. Една от вратите се отвори рязко и обитателят,
вероятно вдигнат по тревога от шумотевицата, изскочи по боксерки, но
с оръжие в ръката. Хуан не му даде възможност да го използва. Заби по
един куршум в раменете на китайския офицер. Това беше до статъчно да
го извади от строя за битката, но не и да го убие. Не искаше да
използва смъртоносна сила, докато не получи доказателства, че
предположението му е вярно.
Стигна до друга стълба и използва последната си шумова граната,
продължавайки да тича надо лу, докато шумът още ечеше из кораба. По
пода видя капчици кръв. Значи все пак беше улучил стрелеца и сега
следата, оставена от него, щеше да го отведе до целта.
В края на стълбата имаше друг сив метален коридор, по тавана му
се точеха кабели и тръби. Кръв та изглеждаше черна на недостатъчното
осветление, но стигаше, за да следва следата. Тя продължаваше през
вратата вдясно от него. Кабрило се спря, главата му се замая.
Беше сбъркал. Ужасна грешка.
Редици лимузини бяха подредени една над друга спретнато като в
многоетажен паркинг на някое летище. Простираха се, докъдето
виждаха очите му. Бяха представени всички цветове на дъгата и макар
да бяха прашни, блестяха като диаманти в иначе влажния трюм на
напълно законния автоферибот. Бяха превзели на абордаж невине н
кораб, а Хуан бе прострелял двама невинни моряци.
Поражението и вината бяха съкрушителни.
Точно посягаше към микрофона, за да каже на останалите, че са
сбъркали, когато разпозна емблемите върху капаците на колите. За миг
сякаш се озова отново в Узбекиста н с възрастния Юсуф и гледаха в
колата, в която брат му беше умрял при потъването на ферибота.
Подобно на онези ръждясали останки, тези автомобили също имаха
емблема с формата на викингски кораб, която след връщането си от
Аралско море Хуан беше проверил. Това бяха руски автомобили.
«Лада». Гумите им бяха спаднали. Значението на това откритие беше
огромно и неговото уважение към руските военни плановици порасна
още малко.
Кабрило отново се втурна по следите на ранения моряк.
За да може в случай на война със Съединените щати да използват
съветския невидим кораб, той трябваше да стои през цялото време
близо до бойната група на самолетоносача. Самолетоносачите бяха
разположени по цял свят и за да могат да ги следват, без да будят
подозрение, руснаците бяха маск ирали помощните си кораби като
автофериботи, като бяха изпипали камуфлажа дотам, че да ги натоварят
с известната руска кола — вездесъщата «Лада». Взели бяха мерки
срещу евентуална поява на митнически инспектори на борда. Колите
бяха прашни, а гумите им спа днали, защото бяха тук от рухването на
Съветския съюз. Нито Кенин, нито китайците си бяха направили труда
да ги разтоварят.
Кървавата следа го доведе до една виеща се автомобилна рампа.
Той забави крачка, за да надникне в следващата автомобилна палуба.
Още лади със спаднали гуми. Дългите години бяха оставили по някои
от тях ръждиви петна. Пистолетен куршум отскочи от тръбата, която
минаваше близо до главата му, и парченце отчупен метал го парна по