слепоочието. По брадичката му се стече вадичка кръв. Той изс треля
останалите в пълнителя патрони, пръскайки стъкла и запращайки
късчета ламарина на всички страни, а стрелецът трябваше да се хвърли
зад една от ладите. Огневата мощ на Хуан беше достатъчна да го
извади от равновесие и да го накара да побегне.
Кабрило не искаше да убива човека. Искаше онзи просто да
продължи да бяга и да му покаже как се влиза в тайните места на
кораба, онези, които както на «Орегон» митническите инспектори
никога не виждаха.
Смени пълнителя на автомата в движение, слушайки по
радиовръзката, как Мак Ди и Еди координират събирането на
останалата част от екипажа на едно място.
Стрелецът се спусна още една палуба, преди да поеме право назад
към кърмата. Хуан остана по дирите му като хрътка, като го пусна да
отмине достатъчно напред, за да н е се чувства задължен да спира и да
стреля по него, за да го забави. Най -накрая го видя да се спира пред
врата, която му се стори като последната водонепроницаема преграда
преди кърмата. Сега би трябвало да са точно над винта и Хуан би
трябвало да усеща ви брациите от въртенето през подметките на
военните си обувки. Той стрелна бърз поглед към носа.
Притежаваше отлично чувство за пространственост и веднага
разбра, че далечната светлинка от предната част на трюма беше
значително по -близо, отколкото би трябвал о, като се имат предвид
тристате метра дължина на кораба. Помещението беше вградено във
фалшива стена. «Орегон» имаше същата конструкция. Кабрило се
втурна напред, намалявайки разстоянието, лавирайки между колите,
след като откъсна огледалото на една от по -ръждясалите. Шумът
предупреди стрелеца. Той бърникаше нещо по задната стена на килера.
Завъртя се на пети и вдигна пистолета.
Кабрило вече беше вдигнал и опрял приклада на «Супер V» на
рамото си и го преряза с едно натискане на спусъка, запращайки по
него половин дузина.45 -калиброви куршуми.
— Еди, чуваш ли ме? — попита Хуан. Безопасността по време на
операция изискваше да не отделя очи от тялото, но той беше сигурен,
че китаецът е мъртъв.
— Слушам.
— Моряците обезвредени ли са?
— Тези от мостика и каютите на екипажа. Още не сме прочистили
машинното отделение и товарните отседи.
— Зарежи това. Слез в кърмовата част на трета палуба. Мисля, че
уцелих джакпота.
Хуан се промъкна до падналия мъж и се увери, че е мъртъв. Пусна
автомата да увисне на ремъка с цевта надолу и издърпа трупа настрана,
за да не пречи. Не можа да открие механизма, който да отвори вратата
към тайната част от кораба, затова си послужи с плочка пластичен
експлозив.
— Идваме — обяви Ерик по радиото, когато с Мак Ди наближиха
мястото, където с е намираше Кабрило.
— Някакви проблеми?
— Нищо, което да не може да се уреди с приклада на старото
«Узи» — пошегува се Мак Ди. — Иначе какво става? Вместо тях ще
прочистим палубата?
— Гледай и се учи. — Кабрило ги изблъска назад от фалшивия
килер и включи електронния детонатор. Взривът беше атака срещу
сетивата — шумен и разтърсващ, и дълго еча между редиците
автомобили. Беше избил дупка в задната стена на помещението.
Кърмовата секция на кораба беше дълга петдесет метра и
представляваше пещероподобно откри то пространство, осеяно с
метални пътеки и стълби. Долу водата се плискаше леко срещу чифт
кейове, които се издигаха почти на шест метра височина. Между
доковете се показваше рама, направена от греди, която щеше да поеме
невидимия кораб, когато отново заем е мястото си и корабът майка
напълни баластните цистерни, за да го уравновеси.
За разочарование на Хуан рамата беше празна. Невидимият кораб
беше навън и преследваше «Стенис».
В горната част на кея имаше малко помещение, където вероятно се
намираше пултът за управление. Голямото стъкло на едната му стена
гледаше към сухия док. Тримата мъже се затичаха по пътеката и след
това надолу по стълбите. Вратата на помещението нямаше ключалка.
Мак Ди кимна на Хуан, който я отвори. Щом малко се открехна, Лоулес
хвърли вътре шумова граната, а Хуан тресна вратата, за да ограничи
взрива.
Гранатата избухна и от взривната вълна голямото стъкло се огъна,
но не се счупи. Кабрило отвори отново вратата. Двама китайци в
работни комбинезони залитаха наоколо. Бяха замаяни и обърка ни от