Выбрать главу

взрива. Хуан се зае с единия, а Мак Ди с втория. Веднага щом ги

повалиха, Еди им сложи белезници.

Кабрило заоглежда контролния пулт и накрая седна на стола пред

онова, което приличаше на пулт за управление. Всички надписи бяха на

кирилица. Помещениет о беше боядисано в скучното зелено, по което в

съветската армия толкова си падаха. Компютрите бяха по -късно

допълнение. Марк Мърфи се беше срещнал с Председателя малко преди

да излезе на палубата, и му беше дал стандартна на вид флашка.

— Едно от най-добрите ми творения — обясни той. — Вкарай го в

слота за флашки и тя ще свърши останалото. Кръстил съм я

«Прахосмукачката», защото ще засмуче всичко, което има на твърдия

диск.

Кабрило пъхна флашката в слота и миг по -късно «задрямалият»

компютър се събуди за жи вот. После нямаше много за гледане. Марк

беше казал, че след като програмата изсмуче каквото има за

прехвърляне, на иначе празния екран ще се появи мигащ курсор.

Щеше му се да може да използват баластните цистерни, за да

потопят кораба, но вероятно имаше и механично обезопасяване, което

да предотврати подобна «грешка». По -добре да разположат взривове, за

да го потопят. Докато чакаше програмата да си свърши работата с

компютъра, раздели останалия С -4, който носеше, между Еди и Мак Ди,

за да изпълнят възложен ата им задача.

— Линк, чуваш ли ме?

— Да.

— Събери нашите затворници и се погрижи да се качат на

спасителна лодка.

— Слушам.

— Не я спускайте още, защото имам още двама тук долу.

— Намерихте ли невидимия кораб?

— Не, но това определено е неговата база. — В този момент на

екрана започна да премигва курсорът, точно както Марк го беше

програмирал. Хуан извади флашката и я изгледа. — Може би сме

успели да надникнем в тайните му.

Десет минути по -късно екипажът беше изстрелян от борда в своята

затворена спасителн а лодка. Еди беше намерил още двама души в

двигателния отсек. Единият искал да потъне с кораба си и глуповато се

опитал да избие оръжието от ръцете на Сенг. Зарядите бяха поставени

и Гомес Адамс беше отпуснал леко хеликоптера върху палубата. Макар

летателният апарат да тежеше по -малко от тон, имаше толкова малка

стъпка, че оказваше голям натиск навсякъде, където кацаше. Като го

държи донякъде във въздуха, намаляваше опасността да строши някоя

метална плоча и да пропадне палубата и с нея машината.

Мъжете се качиха на хеликоптера и Адамс, който сега носеше

очила за нощно виждане, защото вече се беше стъмнило напълно,

вдигна машината от мястото. Позволиха на Линк да си направи кефа,

защото му се беше паднала най -досадната част от операцията. Той

натисна бутона на детонатора.

Взривовете не бяха особено силни — все едно някой бе спукал

балонче от дъвка, и човек можеше да си помисли, че нещо толкова

малко няма да окаже въздействие на толкова голям кораб. Обаче Еди

беше майстор в разрушаването, а Мак Ди се оказа жад ен за познания

ученик. Подпомагаше ги фактът, че Кабрило беше пуснал големите

дизелови двигатели на кораба на максимални обороти. Инерцията

напред вкарваше вода в кораба през стратегическите пробойни, които

Сенг и Лоулес бяха пробили в корпуса. С нарастван ето на скоростта

количеството нахлуваща вода също се увеличаваше. Това щеше да

продължи, докато водата залее двигателите, но дори и след това

набраната инерция щеше да вкарва още вода.

След час автофериботът щеше да се гмурне под повърхността.

28.

Под летателния си костюм Слайдър носеше тениска с изображение

на F-18. Под него имаше надпис: «От 0 до 60 за 7 сек.». Двата

турбовитлови двигателя зад гърба му бяха на максимален форсаж, той

отдаде чест на катапултния сержант и изпита на гърба си ускорението.

Вторият катапулт на «Джони Реб» засили него и неговия FA -18 «Сюпър

Хорнет» по пистата и през носа. Лъскавият самолет се движеше със сто

шейсет и пет мили в час, когато палубата под него изчезна и извитите

му назад криле създадоха достатъчно подемна сила, за да може да лети.

Капитан Майк Дейвис от Корпуса на морската пехота на САЩ,

позивна «Слайдър», извика «опа», когато беше катапултиран от

самолетоносача и самолетът се преобрази от малко безпомощно птиче,

което се нуждае от грижите на палубната команда, в см ъртоносен

хищник, който властва в небесата. Той вдигна носа на самолета и се