понесе с рев срещу зората. След минути вече беше набрал шест хиляди
метра височина и се бе отдалечил на петдесет мили от «Стенис». Той и
следващият, който щеше да бъде изстрелян с лед него, даваха бойно
дежурство над цялата бойна група.
За да стигнат по -бързо до Източнокитайско море, групата беше
принудена да изостави по -бавния снабдителен кораб, обаче крайцерите,
разрушителите и фрегатата бяха по местата си и пазеха «Джони Реб» от
нападение по всички фронтове. Под водата се криеше двойка
подводници от клас «Лос Анджелис», които нямаха проблем да
поддържат трескавата скорост на самолетоносача. Групата беше все
още на триста мили от островите Сенкаку, така че Слайдър не очакваше
по време на патрулирането им да се случи нещо. Надяваше се, че
когато наближат, патрулите ще станат по -интересни.
Засега на екрана на радара му нямаше самолети, които не издават
съюзническите сигнали за идентификация. Знаеше, че един от
самолетите във въздуха, освен техните е E -2D «Хоукай» АУАКС, на
гърба на чийто фюзелаж се издигаше огромният купол на радара, което
го правеше да прилича на костенурка. С негова помощ даващите боен
патрул получаваха значително предимство в обсега в сравнение с всеки
друг самолет в небесата. Той щеше да види наближаващия китайски
боен самолет само малко след като напусне материка.
— Стингър 11, край.
Беше обаждане от командването на операциите. По време на тази
мисия като водач той щеше да бъде Стингър 11, а неговият
придружител — Стингър 12.
— 11-и слуша, край.
— 11-и, за информация: 12 -и има забавяне.
— Разбрано.
Забавянето вероятно се дължеше на проблем с катапулта. Трябваше
или да го оправят набързо, или да закачат Стингър 12 за другия
катапулт. Каквото и да решат, Слайдър нямаш е нищо против да се рее
сам из небесата.
Макар да имаше в ръцете си електроника, която му позволяваше да
вижда виртуалния свят на повече от сто мили, Слайдър непрекъснато
въртеше глава, плъзгаше поглед по инструментите, оглеждаше всяка
секция от небето, за да е сигурен, че никой не се крие зад слънцето или
зад гърба му в някоя сляпа точка. Знаеше, че китайците разработват
стелт технология и ако това се окажеше Великото шоу, а както
разправяха капутите от разузнаването, май натам вървели нещата,
тогава народ ните военновъздушни сили щяха да използват своите най -
добри играчки. Той се оглеждаше с неотслабваща бдителност за
самолет, който неговите сензори може да са изпуснали.
По дяволите , помисли си Слайдър. Обичам си работата.
И в същия миг я разлюби.
Без преду преждение F-18 рязко се отклони надясно от курса си и
се гмурна към земята. Беше летял с крейсерска скорост от шестстотин
възела, далеч под максималната скорост на самолета 1,8 Мах.
Самолетът проби звуковата бариера още преди Слайдър да успее да
реагира на промяната на курса. Каквото и да правеше с джойстика,
машината продължаваше да пада с носа напред. Не реагираше и на
командите с дроселите.
Гравитационните сили нарастваха и костюмът му под налягане
стисна краката и корема му в опит да предотврати стичане то на кръвта
в долните крайници. Ужасяващ писък кънтеше в главата му.
Алтиметърът се въртеше толкова бързо, че нищо не се различаваше.
— Стингър 11, помощ, помощ — успя да изграчи той в микрофона.
Не можеше да чака отговор от «Стенис». Трябваше още сега да
катапултира.
Слайдър дръпна ръкохватката на своята катапултираща седалка.
Макар системата да беше защитена срещу електромагнитните импулси,
количеството магнетизъм, който се стоварваше върху фюзелажа дойде
твърде много на интерфейса между хард и софтуера на сикуенсъра на
седалката.
Не
че
би
имало
някакво
значение.
Шокът
при
катапултирането от самолет, който пада към земята с хиляда и двеста
възела, щеше да убие Слайдър на място.
Нададе вик, когато океанът изпълни зрителното му поле.
Самолетът потрепери. Бе ше завъртял дроселите на нула, въпреки това
машината фучеше към земята, с непрекъснато нарастваща скорост.
Силите, които ѝ въздействаха, надхвърлиха зададените конструкционни
параметри и от фюзелажа започнаха да се късат парчета алуминий.
Самолетът влезе в свредел и все повече и повече отломки започнаха да
падат от него. След малко се откъсна едно от крилата.