доктрина и можеше да предположи реакциите на почти всички
сценарии. Обаче не знаеше, че Корпорацията го преследва. Хуан
трябваше да открие начин да се възползва от това предимство.
— Прав си, когато каза, че е прецакал работата — обади се Ерик,
вдигайки глава от таблета. — Когато магнитното поле е задействано,
губят радара си. Не са знаели, че високо летящият самолет се е
приближавал към тях .
— Колко голямо поле могат да активират? — попита Кабрило. —
Какъв е обхватът му?
— Аз чета тази част — обади се Мърф. — Трябва ми още малко
време. Тук има доста сериозна математика.
Той наклони таблета така, че да може и Ерик да вижда, и скоро
двамата си зашепнаха за Гаусови координати, ъгли на падане и
тераватове. На останалите от екипажа това звучеше като старогръцки.
Като се вземе предвид времето и лошата видимост, китайският
кораб можеше да се премести на няколко мили от мястото на
катастрофата, за да направи нова засада. Нямаше да има нужда от
магнитния си щит, докато не направи нов опит да атакува «Стенис».
Хуан се запита дали няма да иска да си осигури по -голям буфер?
Разрушителите от клас «Арли Бърк» разполагаха с едни от най -
мощните радарни систем и в света. Доколко китайците се доверяваха на
стелт способностите на своя плавателен съд? Дали, за да се скрият,
щяха да са достатъчни няколко мили, или щяха да отстъпят още?
Ако той беше на мястото на китайския капитан, щеше да си
осигури достатъчно прост ранство и да чака друга благоприятна
възможност. Намираха се на почти триста мили от островите и поне на
двеста от позицията, която самолетоносачът и спомагателните му
кораби щяха да заемат.
Кабрило взе решение.
— Господин Стоун, завийте още два градуса ля во на борд.
— Смяташ, че ще духне? — попита Макс, стиснал угасналата си
лула между зъбите.
— Не напълно, но ще се оттегли малко. Ще тръгне да прави «зиг»
на североизток и после «заг» на югоизток, за да се върне на
първоначалната си позиция за засада.
Подслушваха спасителната мисия на флота. Хеликоптер «Сийхоук»
беше зависнал над мястото, където само преди двайсет минути Сюпър
Хорнетът се беше забил в морето. В този момент се обадиха на
«Орегон».
— Внимание, корабът на… — женският глас изрецитира точната
дължина и ширина на местоположението им, — на път сте да влезете в
забранена военна зона. Моля, променете курса си.
Преди Хуан да успее да отговори, Линда му съобщи, че един от
патрулиращите изтребители е сменил курса и лети към тях.
— След колко време ще е т ук?
— Около три минути. Шефовете са му разрешили да пусне
змейовете. Движи се с близо хиляда възела!
Идващият към тях F -18 трябваше да се спусне под облаците, за да
може да ги огледа, което означаваше и че трябва да намали скоростта.
Това им осигуряваше ощ е две минути. «Орегон» плаваше с много малко
над четирийсет възела. Това само по себе си беше необикновено. Обаче
подобна скорост от старо ръждясало корито като него щеше да породи
още повече въпроси. Можеше да блъфира, защото разрушителите се
интересуваха само от радарния образ. Щом пилотът ги види, всичко
щеше да излезе наяве. Хуан трябваше да намали, но същевременно и да
плава колкото може по -бързо, за да догони невидимия кораб.
— То може да варира — подметна Мърфи.
— Кое? — попита Хуан раздразнено. Сега не трябваше да го
разсейват.
— Магнитното поле. Може да има обсег петнайсет мили, но при
него корабът е почти невидим. Обаче отклоняващите сили, каквито
изпитахме, след като спасихме Линда, са пренебрежимо малки.
— Корабът въоръжен ли е?
— Доколкото мога да кажа — не. Но тук има планини от
информация, а ние още ровичкаме в подножието.
Кабрило не смяташе, че е въоръжен. Оръжието беше магнитното
поле и за да работи резултатно, трябваше да го приближат към целта.
— Ровичкаме в подножие от данни? — нацупи се М акс. — Не те
бива да измисляш сравнения.
Кабрило точно се готвеше да отговори, когато женският глас
отново изпълни командния център:
— Неидентифициран плавателен съд. Говори корабът на
Съединените щати, ракетен разрушител «Рос». Намирате се в забранена
военна територия. Веднага обърнете, иначе ще бъдем принудени да
предприемем мерки, за да ви принудим. Разбрахте ли?
Хуан знаеше, че по същество това е блъф. Намираха се достатъчно
далеч от самолетоносача, макар че «Рос» можеше да защитава както