могилки и пукнатини в леда — терен, който изглеждаше непреодолим.
Хуан бе принуден да намали и колкото и да болеше, трябваше да
вдигне визьора. Вече беше пре калено тъмно, за да вижда през
затъмнения плексиглас, защото навън и без визьор вече трудно се
виждаше.
Въпреки специалното окачване на снегомобила двамата мъже
подскачаха на седалката като грах в тиган, докато машината се
накланяше и отскачаше по ледените бабуни. Юрий бе принуден да
пъхне ръце до лактите в ръкохватките на гърба на Хуан и да стиска с
бедра седалката, сякаш се опитва да обязди див мустанг. Въпреки това
беше достатъчно спокоен, за да оглежда небето, давайки така
възможност на Председателя нап ълно да се съсредоточи върху
управлението. Една необичайно ярка звезда привлече вниманието му и
той с учудване се вторачи в нея.
Беше студувал толкова дълго — в затворническата килия никога не
ставаше по-топло от десет градуса, правейки спането почти
невъзможно, а сега отопленият екип и парното на седалката
притъпяваха сетивата му почти до загуба на съзнание. Само друсането
го държеше буден. В деня, когато го арестуваха, се намираше в
апартамент с площ хиляда и осемстотин квадратни метра и си
посръбваше шам панско «Кристал» в компанията на бирманска
проститутка. Последното му истинско физическо страдание бе по
времето, когато беше призован във военния флот. Брежнев още беше
генерален секретар на КПСС.
Копнееше за сън така, както алкохоликът копнее за алкохол.
Обаче в звездата, която привлече вниманието му, имаше нещо
чудновато. Липсваше ѝ хладната отчужденост на заобикалящите я
посестрими, яхнали разделителната линия между небето и хоризонта.
Тя пулсираше, сякаш нарастваше и го зовеше така, както сирените се
призовавали Одисей, привързан за мачтата на своя кораб, опитвайки да
го примамят към скалите.
Към опасността.
Към неговата и на моряците му смърт. Звездите не растат!
Това беше затворническият хеликоптер!
3.
Бородин излезе от предизвикания от топлината с тупор. Той потупа
Кабрило по рамото и макар виковете му да бяха заглушени от каската и
визьора, бяха толкова настойчиви, че Председателя всичко разбра.
Хуан даде газ, без да го е грижа за тежкия терен. В същото време
по сателитния телефон се обади Макс.
— Току -що лошите се появиха зад вас. Изскочи иззад скалистите
възвишения и лети ниско над земята. Не го видяхме да идва.
— Заглушавате ли?
— Всичко, освен тази честота — отговори Хенли.
Хуан направи сметките наум, но колкото пъти прехвърляше
сценария, времет о все не му стигаше. Хеликоптерът щеше да ги
настигне, преди да успеят да се доберат до кораба. Точно се готвеше да
нареди на Макс да свалят машината, когато Бородин го затупа още по -
настойчиво по гърба. Той се обърна и видя осветеното небе около МИЛ
като короната на черно слънце.
Вероятно бяха изстреляли няколко ракети от UB -32 — ракетните
гондоли за залпов огън, закрепени от двете страни на фюзелажа.
Далекобойността им беше голяма, неуправляваните ракети се носеха на
широк периметър, а бойните им глави бя ха конструирани така, че да се
пръскат като шрапнели.
Когато се обърна напред и отново даде газ, чу в телефона как Макс
даде заповед да свалят преследвача им.
На трийсет и няколко километра от тях капакът, който скриваше
една от 20-милиметровите картечници «Гатлинг» на «Орегон», се
отвори и шестцевната картечница се издигна на стрелкова позиция от
своя редут. С ужасяващо машинно тракане тя избълва завеса от
волфрамови куршуми. Корабните оръжия бяха толкова точни, че
нямаше нужда в мунициите да се включват т расиращи патрони.
Пилотът на хеликоптера и неговият помощник така и не видяха какво
изскочи насреща им от тъмната нощ.
Петсекундният откос изпълни въздуха с четиристотин куршума и
почти всички улучиха МИЛ в предната част или разкъсваха вече
падащите към зе мята отломки. Чувствителното гориво на машината се
възпламени, превръщайки я в огнена топка, която увисна за секунди на
хоризонта, преди земното притегляне да си каже думата и да я стовари
върху леда, все едно падаща звезда е рухнала на земята.
По чиста случайност два от куршумите бяха улучили две от
изстреляните ракети, но останалите двайсет и осем се разпръснаха като