противокорабната ракета.
— Оръжейник! — Да поемат няколко.20 -милиметрови куршуми
беше
едно,
а
близо
тон
експлозиви
беше
съвсем
друго
предизвикателство.
— Заемам се.
Ракетата «Харпун» се спусна б ързо близо над водата и ускори до
петстотин мили в час. Радарът ѝ веднага засече единствената сочна цел
наоколо и се понесе към нея с резултатността на робот.
Марк
Мърфи
спусна
вратите,
които
скриваха
основното
отбранително оръжие на «Орегон» и накара шес тцевната «Гатлинг»,
клонинг на тази, която използва и техният противник, да се завърти с
максимална скорост. Нейният собствен радар се помещаваше в купол
над оръжието, което му беше спечелило прякора R2D2 — защото
приличаше на сладкия дроид от филма «Между звездни войни», макар
че за разлика от него, имаше гадно поведение.
Когато насоченият срещу кораба «Харпун» беше още на миля
разстояние, гатлингът се прицели и откри огън, изпращайки насреща му
стена от волфрам, през която трябваше да мине, за да улучи цел та си.
Това беше старият проблем как да улучиш куршум с куршум, но в този
случай картечницата беше изстреляла повече от хиляда, насочени право
срещу ракетата.
Тя избухна на значително разстояние от кораба и Мърф прекрати
стрелбата. Отломки се посипаха в ок еана, огненото кълбо се издигна и
почерня, когато изгуби силата на мощния ракетен двигател.
Хората в командния център наблюдаваха протичането на
сражението на големия екран, захранван с картина от камерите,
монтирани близо до гнездото на картечницата. Резо люцията не беше
достатъчно голяма, за да се види летящата към тях ракета, но всички
нададоха радостни възгласи, когато видяха изригването на червено -
оранжевото кълбо.
— Хуан!
— Какво?
Линда го беше заговорила. Тя сочеше към долния ляв ъгъл на
екрана, къдет о в отделно прозорче камерата, следващата движенията на
първия F-18, предаваше изображението си.
— Изчезна.
— Кое?
— Самолетът. Аз го наблюдавах и изведнъж изчезна. Просто
избледня и толкоз. Проверих радара — няма го.
Кабрило стисна зъби.
— Щурман, курс тр ийсет и седем градуса. Най -пълен напред.
Оръжейник, приготви основното оръдие.
— Говори «Алърт 1». Разполагат с нещо като Морския магьосник
— картечниците «Гатлинг», които използва нашият военен флот.
Свалиха ракетата ми. — Това докладва пилотът преди миг. — И вече не
виждам на радара си «Вайпър 7».
— Разбрано, «Алърт 1». Огън. Ти и «Алърт 2» — огън с всичко, с
което разполагате. — Този път заповедта беше дадена от капитан
О'Конъл на борда на «Рос», а адмиралът от своя флагман не се обади да
я отмени. — Знаех си аз, че у този тип има нещо нередно.
Кабрило усети как го полазва хлад. Нищо не можеха да направят.
Да свалят ракетата с гатлинга — системата беше създадена точно за
това. Обаче сега щяха да станат мишена на седем ракети. Ако извадят
късмет, може би щ е успеят да свалят четири. При това трябва да
извадят голям късмет, но три все пак ще успеят да минат, ще проникнат
дълбоко в кораба и ще избухнат с такава сила, че ще разкъсат корпуса
на хиляди отломки. Оставаха им минути, но продължаваха напред,
водата минаваше през двигателните дюзи на «Орегон» с невъобразима
сила, носът пореше морето, отхвърляйки встрани две симетрични къдри
с бели гриви.
— Председателю, нямам мишена — обади се Марк.
— След минутка ще имаш. — Хуан изучаваше екрана, отбелязвайки
точното място, където Линда беше видяла «Вайпър 7» да изчезва.
— Осъзнаваш ли, че се намираме между пословичните чук и
наковалня? — подхвърли Макс.
— И по-лошо ще стане. Възнамерявам да ударя чука.
— Миналия път не мина много добре — напомни му Хенли.
Кабрило нати сна бутона на интеркома.
— Екипаж, говори Председателя. Пригответе се за удар. — След
това погледна към най -добрия си приятел. — Миналия път беше
направо песен. Сега ще си имаме работа със смъртоносна сила. Под
ъгъл може да обърне кораба, ако обаче я удари м челно, ще минем през
нея. Нали така, хора?
Марк и Ерик размениха няколко бързи изречения, след което Ерик
остави на приятеля си да отговори.
— На теория е добра идея, обаче въпреки това ще усетим ефекта на
отклонението. Няма да ни обърне, но може да пото пи носа толкова