ветрило, заграждайки Кабрило и Бородин със смъртоносен бараж.
В тези последни трескави секунди Председателя търсеше начин да
ги изведе от см ъртоносния огън, но ледът сякаш дейно се опитваше да
провали неговите усилия. Отляво и отдясно се издигаха ледени
гребени, които дори снегомобилът не можеше да изкачи. Бяха в капана
на малък каньон и единственият начин да се измъкнат бе скоростта.
Ирония на съдбата беше, че снегомобилите не бяха така добри на
леда, колкото върху сняг. Гумената верига загряваше и бързо се
износваше, но в момента на Хуан изобщо не му пукаше за това дали ще
се разпадне, стига това да стане, когато вече са на кораба. Първите
взривове изтрещяха зад тях и шумът бе заглушен от ледените стени, но
веднага след това останалите ракети започнаха да падат около тях.
Всяка се взривяваше с ярко цвете от пламък и лед. И стоманени
шрапнели.
Замръзналото море беше начупено от взривовете в пор едица от
малки изригвания, които изпълниха въздуха със сняг. Още ракети
долетяха в атака, която започна да се струва безкрайна на Хуан. Той
почувства странното подръпване, когато шрапнели минаха през
отопляемия му арктически екип, а друг отметна главата му , щом се
удари в коравата пластмасова каска.
В същия миг Юрий изхърка някак си влажно и се отпусна тежко
върху гърба на Кабрило.
Хуан разбра, че приятелят му е улучен, но не и колко тежка е
раната. Последната ракета избухна зад тях в момента щом се измъкна ха
от смъртоносния каньон. Той протегна ръка назад, плъзна я по страната
на Бородин и когато я издърпа и погледна, белият найлон беше
почервенял от кръв. Сега, когато хеликоптерът вече го нямаше, той
светна фара на снегомобила. На светлината погледна отнов о кръвта — в
нея се виждаха малки въздушни мехурчета — значи Бородин беше
улучен в белите дробове.
Оставаха им още километър и половина.
— Макс, чуваш ли?
— Тук съм. Дано не сте били близо до ракетите.
— Бяхме точно сред тях. Юрий е улучен в белите дробове и има
тежък кръвоизлив. Кажи на Джулия да слезе в гаража за лодките. —
Джулия Хъксли, обучен от военния флот медик, беше главният лекар на
«Орегон».
— Още ли държиш на прехвърляне с лодката с надуваеми бордове
и твърд корпус?
— Няма време. Доближи кораба колкото може по -близо до леда.
— Ще остане открито водно пространство от около шейсет метра.
Хуан не се поколеба.
— Няма проблеми. — Но тайно си каза, че проблемът е сериозен.
Вятърът беше ерозирал леда в гребен, който се простираше на
изток в извисяваща с е дълга извивка, все едно някоя от големите вълни
на Уайкики бе замръзнала насред движение. Хуан завъртя газта докрай
и почувства как тежестта на Юрий намалява, докато машината се
катери нагоре и след това се поизправя от центробежните сили, докато
се носят с пълна скорост. Изскочиха от края на замръзналата вълна.
Ледът стана неравен като гофрирана ламарина и принуди Хуан да
намали малко скоростта. Всяка неравност раздрусваше тялото му, все
едно беше боксовата круша на някой световен шампион. Надяваше се,
че Бородин е изгубил съзнание, за да не изпитва болки.
Прекара снегомобила между две ледени бабуни, заобиколи трета, и
ето, пред него се показа толкова примамливо близо «Орегон». С
многото запалени светлини изглеждаше празнично весел като круизен
лайнер. От водата между кораба и замръзналата ледена повърхност се
вдигаше пара.
От наблюдателницата си можеше да види, че Макс използва
маневрените дюзи на носа и кърмата, за да се промъкне със сто шейсет
и седем метровия кораб колкото може по -близо до ледената пок ривка,
но беше уверен, че неговият стар приятел ще направи всичко възможно,
за да затвори тази дупка.
Въпреки тежкия терен Хуан даде газ и двигателят зарева в протест,
а гумената верига превъртя, запращайки парченца откъртен лед назад.
Все едно, че излетях а от мъглата на собственото си сътворение. Той се
целеше в мидела на кораба, където зееше широко отворена врата,
наподобяваща гаражна. Това беше трюм, от който можеха да спускат
малките плавателни съдове: от осемместни лодки с надуваеми бордове
и твърд кор пус до мореходни каяци. Гаражът беше изпълнен със
светлина — фар за Кабрило и неговия тежко ранен спътник.
— Дръж се — ненужно каза Кабрило, когато наближиха края на
ледената плоча.
Нямаше ясна разделителна линия между океана и леда, просто